Орор гледаше през ключалката.
— Тези ли са маркизите? — усъмни се тя.
Доня Крус сви рамене със самонадеян вид и заяви:
— Ти не познаваш кралския двор.
— Доня Крус! Доня Крус! Искаме доня Крус! — скандираха в салона.
Циганката лекомислено и гордо се засмя.
— Искат ме! — прошепна тя.
В този миг разтърсиха вратата. Орор живо отскочи назад. Доня Крус също се отдръпна, после на свой ред надзърна през ключалката и прихна:
— Олеле, ама че мутра е направил клетият Пейрол!
— Вратата упорствува — отбеляза Навай.
— Чух някой да говори зад нея — добави Hoce.
— Лост, дайте лост!
— А защо не и топ? — полюбопитствува Нивел, събуждайки се наполовина.
Ориол едва не се задави от смях.
— Предлагам нещо по-добро! — извика Шаверни. — Една серенада!
— С чаши, ножове, бутилки и чинии — додаде Ориол, любувайки се на Нивел, която отново се бе унесла в дрямка.
— Малкият маркиз е просто очарователен! — прошепна доня Крус.
— Но кой от всичките е той? — попита Орор като се приближи до вратата.
— Не виждам вече Гърбавия — промърмори циганката вместо отговор.
— Готови ли сте? — извика в този момент Шаверни.
Орор, която отново бе долепила око до ключалката, се мъчеше да разпознае своя обожател от calle „Реал“, но в салона цареше такава суматоха, че усилията и оставаха напразни.
— Кой е маркизът? — попита тя отново.
— Най-пияният от всички — отвърна й този път доня Крус.
— Готови сме! Готови сме! — гръмна хорът на изпълнителите. Почти всички бяха станали на крака, дамите също, като всеки бе хванал някакъв импровизиран инструмент. Сидализ държеше един мангал, по който Дебоа думкаше колкото й сили държат. Врявата, бе невъобразима още преди да е започнала самата песен.
Опиталият се да им отправи плах укор Пейрол, беше сграбчен от Навай и Жирон и окачен временно на една висока закачалка.
— Кой ще пее?
— Шаверни! Шаверни ще пее!
И предаван от ръка на ръка, малкият маркиз беше изблъскан до вратата. В този миг Орор го позна и отскочи назад като ужилена.
— Ба! — възкликна доня Крус. — Че какво толкоз, само дето си е пийнал малко! Такава е модата в кралския двор. Ах, обаятелен е, бога ми!
С пиянски жест Шаверни призова към тишина. Всички се умълчаха.
— Госпожици и господа — каза той, — преди всичко обаче държа да ви обясня моето положение.
Думите му бяха посрещнати с гръмки дюдюкания.
— Никакви речи! Или пей, или мълчи!
— Положението ми е много просто, макар че на пръв поглед би могло да ви се стори…
— Долу Шаверни! Предлагам бас! Да окачим Шаверни до Пейрол!
— И знаете ли защо искам да ви обясня положението си? — продължи малкият маркиз с невъзмутимото упорство на пияниците. — Защото моралът…
— Долу моралът!
— И обстоятелствата…
— Долу обстоятелствата!
Сидализ, Дебоа и Фльори се въртяха около него досущ като вълчици. Нивел спеше.
— Щом не искаш да пееш, рецитирай ни стихове от трагедии! — извика Навай.
Разнесоха се бурни протести.
— Попей ни — добави Hoce, — а после ще ти позволим да ни обясниш положението си.
— Заклевате ли се? — попита Шаверни сериозно.
Всеки зае позата на Хораций144 от сцената с клетвата.
— В такъв случай ме оставете по-напред да ви обясня положението си — заяви Шаверни.
Доня Крус се превиваше от смях. В салона обаче започваха да се дразнят. Чуваха се предложения да обесят Шаверни през прозореца за краката. В XVIII век също си правеха много приятни шеги.
— Няма да ви отнема много време — не мирясваше малкият маркиз. — Всъщност положението ми е от ясно — по-ясно. Не познавам жена си, тъй че не мога и да я мразя. И понеже общо взето обичам жените, значи това е брак по любов.
— Пей! Пей! Пей! — нетърпеливо прогърмяха двайсетина гласа. Шаверни взе чинията и ножа от ръцете на Таран.
— Това са няколко кратки стихчета, съчинени от един млад човек — обяви той.
— Пей! Пей! Пей!
— Много са лесни, внимавайте само за припева! — добави маркизът и като си тактуваше с ножа върху чинията, запя:
— Не е зле! Никак даже не е зле! — одобри публиката.
— Ориол знае днешния им курс!
— Припева! Припева!
— Кой ще ми даде да пийна нещо? — сепна се Нивел.
— Как намирате това, чаровнице? — попита Ориол.