Последваха съвета му; всички се нуждаеха от това.
— Една вечер — продължи принц дьо Гонзаг, — поканих братовчед си Каноца на моето лозе в Сполето, едно възхитително кътче, цялото в асми. Ах, какви асми бяха това! Прекарахме вечерта на терасата и наслаждавайки се на благоуханния ветрец, разговаряхме, доколкото си спомням, за безсмъртието на душата. Като изключим виното и жените, Каноца беше стоик. От лозето ми той си тръгна, когато вече се бе спуснала чудесна лунна нощ. Тръгна си освежен и отпочинал. Сякаш още го виждам как се качва в каретата си. Не ще и дума, той бе свободен, нали? Напълно свободен да отиде, където му скимне: на бал, на вечеря — всичко това го има и в Италия — или на любовна среща, но свободен също и да остане… — Принцът допи чашата си и тъй като видя въпроса в очите на присъствуващите, довърши: — Братовчед ми Каноца се възползува от втората свобода и остана.
Сред сътрапезниците настъпи раздвижване. Шаверни конвулсивно стисна чашата си.
— Остана! — повтори той.
Гонзаг взе една праскова от фруктиерата и му я подхвърли. Тя падна върху коленете на малкия маркиз и остана там.
— Опознай Италия, братовчеде! — рече му принцът, но веднага се сепна и продължи: — Шаверни е прекалено пиян, за да ме разбере, но може би така е по-добре. Опознайте Италия, господа.
Докато говореше, той търкаляше праскови по масата и скоро всеки от сътрапезниците му получи по една.
— Забравих да спомена едно незначително обстоятелство — добави принцът със сух и рязък тон. — Преди да си тръгне, братовчед ми граф Анибал Каноца си беше поделил с мен една праскова.
Сътрапезниците му тутакси оставиха плодовете, които държаха в ръце. Гонзаг отново напълни чашата си. Шаверни го последва.
— Опознайте Италия — за трети път повтори принцът, — само там знаят да живеят истински. От сто години вече никой не си служи с идиотски стилет. И каква полза от насилието? В Италия, например, когато искате да премахнете някое девойче, изпречило се на пътя ви, както е в нашия случай, вие просто избирате един галантен мъж, който е съгласен да се ожени за нея и да я отведе дявол знае къде. Дотук добре, това все още прилича на нашия случай. Ако тя приеме, всичко е наред. Ако ли пък откаже, а това е нейно право както в Италия, така и тук, вие просто се покланяте до земята, искайки прошка за безразсъдното си своеволие. После най-учтиво я изпровождате и от чисто кавалерски чувства й подарявате един букет… — Казвайки това, Гонзаг взе букет живи цветя от голямата ваза, която красеше масата. — Та кой отказва цветя? — продължи той, подреждайки букета. — Тя се отдалечава, без съмнение също толкова свободна, колкото и братовчед ми Анибал, да отиде, където й е угодно: при любимия си, при приятелката си, или пък у дома, но свободна също и да остане.
Той протегна букета. Сътрапезниците му се отдръпнаха като попарени.
— И тя остава? — процеди Шаверни през зъби.
— Да, остава — студено произнесе Гонзаг и го погледна прано в очите.
Шаверни скочи на крака.
— Тези цветя са отровни! — извика той.
— Я сядай! — сопна му се Гонзаг и избухна в смях. — Ти си пиян!
Шаверни прекара ръка по обляното си в пот чело.
— Да — прошепна той, — сигурно съм пиян. Защото ако не беше така…
Той залитна. Виеше му се свят.
IX. Деветият час
Гонзаг обгърна сътрапезниците си с властен поглед.
— Шаверни не е на себе си — промълви той. — Простено му е, но ако някой от вас…
— Ще приеме — смутолеви Навай, колкото да поуспокои съвестта си. — Тя ще приеме ръката на Шаверни.
Като възражение, разбира се, това бе по-скоро боязливо, дори жалко, но другите не направиха и толкова. Страхът от разорението беше взел връх. Срамът е като покойниците на Брьогел146, които си отиват скоропостижно. Това бе особено меродавно за онези шарлатански времена, когато падението беше мигновено и безвъзвратно.
146
Петер Брьогел, известен още като Брьогел Млади или Пъкления Брьогел (1564–1638) — известен фламандски живописец — Б. пр.