Филип Орлеански се славеше, че поддържа полиция, която всъщност не е подчинена на господин Машо, и на Гонзаг често му бе минавало през ум, че е твърде вероятно дори в редиците на свещения му батальон да се намерят не една и две mouches155. По време на Регентството думата monche беше изключително модерна. Мъжкият род и арготичното окончание, с което пашата епоха я дари, пропъди тази дума от речника на честните хора.
Гонзаг залагаше на най-лошото, но това бе просто предпазливост. Той играеше така, сякаш регентът е видял всичките му карти.
— Ваше височество може да бъде уверен — продължи принцът, — че не отдавам на този факт повече от нужното значение. Като се вземе предвид интелигентността и дързостта на Лагардер, друго не можеше и да се очаква. Така и стана. Имах доказателства за това още преди пристигането на Лагардер в Париж, а от момента на появата му тук изобилието на нови доказателства превърна предишните в абсолютно излишни. Госпожа принцеса дьо Гонзаг, която никак не е склонна да ми оказва съдействие, ще осведоми по-подробно ваше кралско височество по този въпрос. Но да се върнем на фактите. Пътешествието на Лагардер продължи две години, а когато те изтекоха, циганката, възпитана от монахините в „Преображение господне“, беше неузнаваема. Предполагам, че точно тогава в главата на Лагардер се е зародил и планът, за който току-що споменахме. Нещата коренно се промениха. За да се спази благоприличието, мнимата Орор дьо Ньовер се настани в свой собствен дом, сдоби се с гувернантка и паж. Най-странното е, че истинската Ньовер и заместницата й се познаваха и обичаха. Не вярвам в искреността на Лагардеровата любовница, но нищо не е изключено. Лагардер е достатъчно хитър, за да не лиши това прелестно дете от цялата му душевна чистота. Въпреки това той правеше всичко, за да пресече достъпа на истинската Ньовер в мадридския си дом и беше забранил на любовницата си да я приема под предлог, че имала твърде леконравно поведение. — Тук Гонзаг горчиво се засмя, преди да продължи: — Пред семейния съвет госпожа принцесата заяви: „Ако дъщеря ми е забравила макар и за един-единствен миг гордостта на своя род, аз бих покрила лицето си и бих казала: Ньовер е мъртъв завинаги!“ Това са нейните собствени думи. Уви, ваше височество, когато за първи път му разкрих тайната на неговия произход, горкото дете помисли, че се подигравам с нещастието му. Но вие ще се съгласите с мен, а дори и да не се съгласите, то законът ще ви опровергае, че не подобава на една майка да потъпква законното право на детето си с излишни превземки. Та нима Орор дьо Ньовер по собствено желание се е лишила от бащина ласка и закрила? Първата грешка е на майката. Майката може да се вайка по миналото, но нищо повече! Детето е в правата си и покойният Ньовер има тук своя единствен и последен пълномощник… Двама! Исках да кажа: двама! — Тук Гонзаг направи кратка пауза, после възкликна: — Как се промени лицето ви, ваше височество! Позволете ми да ви кажа, че върху него е изписана неизмеримата доброта на сърцето ви! Кажете ми, умолявам ви, кажете чий клеветнически глас можа да ви накара да забравите трийсет години вярна дружба?
— Господин принце — прекъсна го Орлеанският херцог с глас, който се опитваше да бъде строг, но издаваше колебание и силно вълнение, — мога да ви отговоря единствено със собствените си думи: Оневинете се и ще видите дали съм ви приятел!
— Но в какво съм обвинен? — възкликна Гонзаг с възхитително престорен гняв. — Нима в престъпление с двайсетгодишна давност? Или в престъпление, извършено вчера? Нима Филип Орлеански е повярвал в това допи за час, дори за минута, дори за секунда? Искам да знам! Искам! Нима ваше височество е повярвал, че тази шпага…
— Ако бях повярвал… — промълви Орлеанският херцог, смръщвайки вежди, докато в лицето му нахлу кръв.
Гонзаг насила грабна ръката му и я притисна към сърцето си.
— Благодаря! — извика той със сълзи на очи. — Чувате ли, Филип? Принуден съм да ви благодаря, че вашият глас не се е присъединил към гласовете на другите, за да ме обвини в подлост! — Той рязко вдигна чело, сякаш внезапно бе изпитал съжаление и срам от своята сантименталност. — Нека ваше височество ми прости — продължи той, насилвайки се да се усмихне, — ще се постарая никога вече да не губя самообладание в негово присъствие. Знам в какво ме обвиняват, или поне се досещам. Борбата ми срещу Лагардер ме принуди да предприема действия, които законът осъжда, но ако законът ме нападне, аз ще се отбранявам. Освен това, налице е и присъствието на госпожица дьо Ньовер в един дом, предназначен за развлечения… Но да не изпреварваме събитията. Нямам намерение още дълго да додявам на ваше височество. Ваше кралско височество без съмнение си спомня с какво удивление посрещна молбата ми да бъда изпратен с дипломатическа мисия в Мадрид. Дотогава грижливо избягвах да се намесвам в държавните дела, но казаното днес е предостатъчно, за да разсее недоумението ви. Исках да се върна в Испания като официално лице, в резултат на което мадридската полиция бе поставена изцяло в мое разположение. След няколко дни успях да открия убежището на скъпото дете, което днес олицетворява надеждите на един прославен род. Лагардер я бе изоставил окончателно. Пък и за какво ли му беше? Орор дьо Ньовер се препитаваше, танцувайки по площадите. Целта ми беше да заловя едновременно както двете девойки, така и Лагардер, но авантюристът и любовницата му ми се изплъзнаха и аз доведох само госпожица дьо Ньовер.