— Истината ще излезе наяве, в това няма съмнение — каза регентът. — Тази вечер самият аз ще председателствувам семейния съвет.
Гонзаг жадно сграбчи ръцете му.
— Бях дошъл да ви помоля да го сторите! — извика той. — В името на човека, комуто посветих целия си живот, аз ви благодаря, ваше височество! Сега трябва да поискам прошка, че говорих може би прекалено високо пред главата на една велика държава, но каквото и да се случи, аз съм вече наказан. Тази вечер Филип Орлеански и Филип дьо Гонзаг ще се видят за последен път.
Регентът го притисна към гърдите си. Старото приятелство си казваше думата.
— Един принц не трябва никога да се унижава да моли за прошка, Филип — каза той. — Ако се наложи, надявам се, че извиненията на регента ще ви удовлетворят напълно.
Гонзаг бавно поклати глава и с треперещ глас промълви:
— Има рани, които никакъв балсам не може да изцери. — Той рязко се изправи и погледна стенния часовник. Разговорът им продължаваше цели три дълги часа. — Ваше височество — произнесе той с твърд и студен глас, — тази сутрин няма да можете да спите. Приемната на ваше кралско височество е пълна с народ. И там, съвсем близо до нас, се питат дали ще изляза оттук, отрупан с още повече благоволение, или стражата ви ще ме отведе направо в Бастилията. Същия въпрос си задавам и аз… Настоявам ваше кралско височество да ми окаже милостта, която сам избере: или затвор, където ще намеря подслон, или някакъв нарочен и публичен белег, който ще ми възвърне, макар и само за днес, изгубеното доверие, от което толкова много се нуждая.
Филип Орлеански позвъни и нареди на появилия се прислужник: — Въведете всички! — И в момента, когато повиканите придворни прекрачиха прага, той притисна Гонзаг към себе си, целуна го по челото и каза: — До довечера, приятелю Филип!
Придворните тутакси се наредиха в шпалир и се превиха в дълбок поклон пред излизащия принц дьо Гонзаг.
III. Три етажа килии
Учредяването на извънредните комисии на Огнения съд датира от времето на Франсоа II, който беше създал по една във всеки върховен съд, за да разглежда провиненията в ерес. Решенията на тези извънредни съдилища не подлежаха на обжалване и се привеждаха в изпълнение в срок от двайсет и четири часа след произнасянето им. Най-известното от тях е специалната комисия, назначена от Луи XIV по времето на прословутата Афера на отравянията157.
При Регентството името се запази, но функциите се промениха. Значителен брой отдели на Парижкия върховен съд получиха специален статут и започнаха да функционират едновременно. Този път обаче кампанията имаше за прицел не ересите и отровителите, а държавната хазна, тъй че смело можем да твърдим, че в епохата па Регентството Огненият съд изпълняваше ролята на финансов орган. Тогава комисиите му не бяха нищо повече от обикновени сметни палати, имащи за задача да проверяват и заверяват бордерата на касиерите. След провала на Ло, те приеха дори названието деловодни служби.
Но имаше и друг Огнен съд, чийто заседания се провеждаха в Гран Шатле158, докато траеше преустройството на двореца на Върховния съд и Ла Консиержери159, предприето по нареждане на Льо Блан. Този съд, който започна работа за първи път в 1716 година, по времето на процеса срещу Лонгфор, издаде много известни присъди, между които и тази срещу интенданта Льо Солноа дьо Сансер, обвинен в подправяне на държавния печат. В 1717 година съдът се състоеше от петима членове и един председател. Членове бяха господата Бертьоло дьо Лабомел, Ардуен, Акьолен-Демезон, Монтеспел дьо Грьонак и Юсон-Бордьосон — слушател. Председател беше маркиз дьо Сегре. Съдът можеше да бъде свикан с кралска заповед от ден за ден, а с призовка — и по всяко време. Членовете му нямаха право да напускат Париж.
157
Поредица от отравяния, разкрити в периода 1670–1680 г. при разглеждането на делото Вренвилие. — Б. пр.
159
Останки от двореца на Третата династия френски крале, където някога се е помещавала охраната на Върховния съд, имаща задължението да пази затворниците — Б. пр.