— Знаете ли къде се намирате? — попита гласът.
Шаверни леко поклати глава в знак на отрицание.
— В затвора Шатле, на втория етаж на Новата кула.
Маркизът се втурна към бойницата, която едва-едва осветяваше килията. Ръцете му паднаха като отсечени. Гласът продължи:
— По всяка вероятност са ви арестували тази сутрин в дома ви по силата на кралска заповед за изгнание…
— Издействувана ми от моя много скъп и прекалено добросъвестен братовчед! — изръмжа малкият маркиз. — Мисля, доколкото си спомням, че снощи изразих възмущението си от някои низости…
— А спомняте ли си двубоя ви с шампанско с Гърбавия? — попита гласът.
Шаверни утвърдително кимна с глава.
— Гърбавия бях аз — добави гласът.
— Вие?! — слиса се маркизът. — Кавалерът дьо Лагардер!
Лагардер не го чу и продължи:
— След като се напихте, Гонзаг заповяда да ви премахнат. Вие му пречехте. Той се страхуваше от остатъците почтеност, съхранила се у вас. Но двамината храбреци, които бяха натоварени със задачата да ви убият, са мои хора и аз им дадох точно противоположното нареждане.
— Благодаря! — рече Шаверни. — Всичко това ми звучи малко невероятно, но… но е още една причина, за да ви повярвам!
— Предметът, който ви хвърлих, е едно писмо — продължи гласът. — Написах с кръвта си няколко думи върху моята кърпа. Имате ли възможност да препратите писмото на принцеса дьо Гонзаг?
— Никаква! — означаваше жестът на Шаверни.
В същото време той вдигна кърпата, за да разбере как един толкова лек предмет му беше нанесъл толкова точен и зашеметяващ удар. Лагардер беше увил в кърпата парче тухла.
— Та това можеше да ми строши главата! — изсумтя Шаверни. — Но трябва да съм спал доста дълбоко, щом са успели да ме докарат тук без дори да усетя.
Той развърза кърпата, после я сгъна и я пъхна в джоба си.
— Възможно е да греша — поде отново гласът, — но ми се струва, че бихте направили всичко, за да ми помогнете.
Шаверни утвърдително кимна с глава. Гласът продължи:
— Вероятно ще ме екзекутират тази вечер, тъй че трябва да побързаме. Ако няма на кого да поверите писмото, направете като мен: пробийте пода на вашата килия и нека опитаме щастието си на по-долния етаж.
— С какво пробихте дупката? — попита Шаверни.
Лагардер не го чу, но без съмнение се досети, тъй като шпората, цяла побеляла от вар, падна в краката на малкия маркиз. Той веднага се залови за работа с истинско въодушевление и колкото повече изчезваше слабостта, дължаща се на пиянството, толкова повече му пламваше главата при мисълта какво непоправимо зло е искал да му причини Гонзаг.
— Ако не си уредим сметките още днес, вината няма да е моя! — мислеше си той.
Шаверни работеше с ожесточение, дълбаейки дупка десет пъти по-широка, отколкото беше необходимо, за да промуши писмото.
— Вдигате много шум, маркизе! — предупреди го Лагардер отгоре. — Внимавайте, могат да ви чуят!
Шаверни къртеше тухли, мазилка и летви с такова настървение, че чак разкървави ръцете си.
— Ама че работа! — дивеше се Кокардас на долния етаж. — Какво са се разбеснели тия горе?
— Може би душат някой нещастник и той се гърчи — предположи брат Паспоал, когото тази сутрин терзаеха черни мисли.
— Ами че тъй де! — забеляза гасконецът. — Ако наистина го душат, има пълно право да се гърчи. Мисля си обаче, че това е по-скоро някой луд за връзване от квартала, когото са затворили тук преди да го изпратят в Бисетр161.
В този миг се чу силен удар, последван от глух трясък и пропукването на значителна част от мазилката на тавана, която се сгромоляса точно между нашите двама приятели, вдигайки гъст облак прах.
— Да поверим душите си на бога — рече Паспоал. — Отнеха ни шпагите, а тия несъмнено идват, за да ни видят сметката.
— Глупости! — отвърна гасконецът. — Тогава щяха да влязат през вратата. Виж ти, някой се показа!
— Хей! — извика малкият маркиз, провирайки през дупката цялата си глава.
Кокардас и Паспоал едновременно погледнаха нагоре.
— Двама ли сте? — поинтересува се Шаверни.
— Както виждате, господин маркиз — отвърна Кокардас. — Но защо, по дяволите, ви беше нужна цялата тази съсипия?
— Струпайте сламата под дупката, за да скоча.
— Дума да не става! И двама сме предостатъчно.
— Пък и тъмничарят не ми изглежда човек, който разбира от шега — додаде брат Паспоал.
Междувременно Шаверни припряно разширяваше дупката.
— Гръм да ме порази дано! — каза Кокардас, наблюдавайки го с любопитство. — Ама че затвори строят днес!