— Е, не сме изпаднали чак толкоз ниско! — заключи той.
В същото време Бертран, който не можеше дори да зърне лицето на своя събрат, скрито зад чорлава и къдрава като на негър коса, го жалеше от все сърце:
— Клетият, та той душа бере! Мъчително е да видиш човек на шпагата в такова окаяно състояние. Аз поне все още пазя приличие.
И той хвърли удовлетворен поглед върху останките от костюма си. Стигайки до подобно заключение, Макер добави сам за себе си:
— Аз поне не карам хората да ме съжаляват!
И той се изпъчи, дявол го взел, по-горд дори от Артабан45 в дните, когато тази благовъзпитана особа е имала нов костюм.
На прага на преддверието се появи лакей с високомерно и нагло изражение на лицето. И двамата едновременно си помислиха:
— Този нещастник няма да мине!
Пръв се приближи Макер.
— Идвам да купувам, обеснико! — заяви той с ръка на шпагата, изопнал се като остен.
— И какво ще купувате?
— Каквото ми хареса, негоднико! Я ме погледни добре! Аз съм приятел на господаря ти и човек заможен, гръм да те порази дано!
Той пипна лакея за ухото, завъртя го и минавайки покрай него, добави:
— Та това е повече от очевидно, дявол да го вземе!
Лакеят направи пълен кръг около себе си и се озова лице с лице срещу Бертран, който учтиво смъкна гасилото от главата си.
— Друже — рече му с поверителен тон Бертран, — аз съм приятел на господин принца и идвам във връзка с… някои финансови въпроси.
Все още зашеметен, лакеят го остави да мине.
Макер вече се намираше в първата зала и хвърляше наляво и надясно пренебрежителни погледи.
— Не е лошо — отбеляза той. — В краен случай човек би могъл да се настани и тук!
Зад гърба му, Бертран си рече:
— Струва ми се, че господин дьо Гонзаг се е обзавел твърде добре за италианец!
Те се намираха в два противоположни края на залата, когато Макер забеляза Бертран.
— Виж ти! — възкликна той. — Но това е просто невероятно. Разрешили са на този мил момък да влезе! Ах, дявол го взел, каква осанка! — И той се разсмя от все сърце.
— За бога — помисли си Бертран, — но той ми се подиграва? Кой би допуснал подобно нещо? — И като го загърби, за да се посмее до насита, добави: — Той е просто възхитителен!
Виждайки го да се смее, Макер се сепна и се замисли:
— В крайна сметка, тук не се знае кой пие, кой плаща. Този палячо може и да е видял сметката на някой посредник нейде по уличните ъгли. Нищо чудно да е напълнил джобовете! Дявол го взел, иде ми да завържа познанство с него!
— Кой знае? — разсъждаваше в същото време Бертран. — Тук навярно се навъртат всякакви субекти. Пък и не расото прави монаха. Възможно е вчера щастието да се е усмихнало на този таласъм. И ако допуснем, че в скъсаните му джобове подрънкват сума прелестни екю? Ще ми се да го опозная малко по-отблизо.
Междувременно Макер вече се приближаваше.
— Благородни господине… — рече той и сдържано се поклони.
— Благородни господине… — подхвана в същия миг Бертран, превивайки се до земята.
И двамата се изправиха едновременно като пружини. Произношението на Макер беше поразило Бертран; гъгнивият носов речитатив на Бертран бе накарал Макер да трепне.
— Гръм да ме порази! — извика той. — Не ще и дума, та туй е онзи нехранимайко Паспоал!
— Кокардас! Кокардас-младши! — отзова се тутакси нормандецът, чиито навикнали на сълзи очи вече се навлажняваха. — Нима наистина те виждам пак?
— От кръв и плът, любезни ми, кълна се! Прегърни ме, съкровище, мое!
Той разтвори обятия и Паспоал се хвърли на гърдите му. Сега двамата представляваха същинска купчина дрипи. Те останаха прегърнати дълго време. Вълнението им беше дълбоко и искрено.
— Стига толкоз! — рече най-сетне гасконецът. — Я ми кажи нещо, палавнико, та да ти чуя гласеца!
— Деветнайсет години разлъка! — промълви Паспоал и изтри очите си с ръкав.
— Дявол го взел! — провикна се отново гасконецът. — Ти май си нямаш кърпа, чичовото!
— Трябва да са ми я откраднали в блъсканицата — кротко отвърна бившият учител по фехтовка.
Кокардас бързо бръкна в джоба си, но там, разбира се, не намери нищо.
— Ама че проклетия! — възмути се той. — Светът е пълен с джебчии! Ах, злато мое! — възкликна той. — Цели деветнайсет години! И двамата бяхме толкова млади!
45
Герой от романа „Клеопатра“ на Ла Калпрьонед, чиято горделивост е станала пословична. — Б. пр.