Жирон сложи ръка на сърцето си. Другите прехапаха устни.
— „Господин дьо Hoce също ми харесва“ — продължи Гонзаг, предавайки дословно думите на Негово величество. — „А този господин Салдан, по дяволите, трябва да е същински гръмовержец в битките!“
— Каква полза от това? — прошепна Шаверни на ухото му. — Салдан го няма.
И наистина, от предишната вечер никой не беше виждал нито господин барона Салдан, нито господин кавалера Фаенца. Без да обръща внимание на думите му, Гонзаг продължи:
— Негово величество ми говори за вас, Монтобер, за вас, Шоази, за някои други също.
— А благоволи ли Негово величество — прекъсна го отново дребничкият маркиз, — да обърне поне мъничко внимание на изтънчената и галантна външност на господин Пейрол?
— Негово величество не забрави никого, с изключение на вас — сухо отвърна Гонзаг.
— Пада ми се! — каза Шаверни. — Това ще ми послужи за урок!
— Албре — подхвана отново Гонзаг, — в кралския двор вече е известно за вашите сделки с мини. „Знаете ли — каза ми кралят през смях, — уверяват ме, че вашият Ориол скоро щял да бъде по-богат и от мен!“
— Колко остроумно! Какъв повелител ще си имаме! — гръмна вик на всеобщо възхищение.
— Но това са само думи — продължи Гонзаг с добродушно-лукава усмивка, — а ние, слава богу, постигнахме много повече! Приятелю Албре, искам да ви съобщя, че вашата концесия ще бъде подписана.
— Та кой не би ви последвал, принце! — извика Албре.
— Ориол — добави принцът, — вие имате вашата благородническа титла и можете да говорите с д’Озие за герба си.
Ниският дебел посредник се изду като балон и само дето не се пръсна.
— Ориол — извика Шаверни, — ето че ставаш братовчед и на краля, след като си вече братовчед на цялата улица „Сен Дени“… А и гербът ти е напълно готов: три чифта небесносини гащи, разположени в триъгълник на златен фон, увенчани със сияеща нощна шапчица и следния девиз: „Utile dulcí!“49
Разсмяха се всички, с изключение на Ориол и Гонзаг. Ориол се беше появил на бял свят на ъгъла на улица „Моконсей“, в едно дюкянче за плетени бонета. Ако Шаверни беше запазил остроумието си за вечеря, щеше да има огромен успех.
— Навай, пенсията ви е утвърдена — казваше междувременно Гонзаг, това живо провидение. — Монтобер, вашата грамота е готова.
Монтобер и Навай се разкаяха за прибързания си смях.
— Hoce — продължи принцът, — от утре ще се возите в карета. Жирон, ще ви кажа какво издействувах за вас, но когато останем насаме.
Hoce беше доволен, Жирон два пъти повече.
Продължавайки щедро да раздава благодеяния, които не му струваха нищо, Гонзаг назова всеки по име. Никой не беше забравен, дори барон Батц.
— Ела насам, маркизе! — рече накрая той.
— Аз! — отзова се Шаверни.
— Ела тук, глезено дете!
— Братовчеде, знам съдбата си! — провикна се маркизът шеговито. — Всички наши съученици, които са били послушни, получиха награда… а най-малкото, което рискувам аз, е да бъда оставен на хляб и вода. Ах! — изпъшка той и се удари по гърдите. — Чувствувам, че напълно съм го заслужил!
— На събуждането на Негово величество присъствуваше и господин дьо Фльори, кралският наставник.
— Естествено — отвърна маркизът, — това е негов Дълг.
— Господин дьо Фльори е човек безкомпромисен.
— Това му е работата.
— Господин дьо Фльори е узнал за похожденията ти във Фьойантин с госпожица дьо Клермон.
— Олеле! — обади се Навай.
— Олеле! — повториха Ориол и другите.
— А ти не позволи да бъда прогонен в изгнание, братовчеде, така ли? — попита Шаверни. — Много съм ти признателен!
— Не стана дума за изгнание, маркизе.
— А тогава за какво стана дума, братовчеде?
— За Бастилията.
— И ти ме отърва от Бастилията? Дължа ти двойно по-голяма благодарност.
— Направих нещо повече, маркизе.
— Нещо повече ли, братовчеде? Нима ще трябва да се просна по корем в нозете ти?
— При покойния крал земите ти в Шаней бяха конфискувани.
— Да, по времето на Нантския едикт50.
— А добри доходи ли даваха?
— Двайсет хиляди екю, братовчеде. За половината бих се продал и на дявола.
— Именията в Шаней са ти възвърнати.
— Наистина ли? — извика малкият маркиз, после подаде ръка на Гонзаг и много сериозно каза: — В такъв случай дадена дума — хвърлен камък, продавам се на дявола!
Гонзаг свъси вежди. Целият кръжец чакаше само знак, за да нададе вой. Шаверни презрително ги изгледа.
— Братовчеде — тихо, но отчетливо произнесе той, — пожелавам ви само сполука. Но ако дойдат черни дни, тълпата около вас ще оредее. Не искам никого да обидя, такова е правилото, но дори и да остана сам, братовчеде, аз ще остана!
50
Указ, подписан от Анри IV в 1598 г., имащ за цел да сложи край на религиозния конфликт, узаконявайки статута на протестантите във Франция. — Б. пр.