— Господа — каза принцът, — трябваше още днес да видите това мило и многообично дете, тъй като тя ми е скъпа по ред причини, но, уверявам ви, изобщо не предполагах, че това ще стане толкова рано. Не ще си разреша честта да ви представя на нея сега, още не е време за това. Моля ви, почакайте ме тук. След малко ще имаме нужда от вас.
Той взе девойката за ръка и я въведе в апартамента си, чиято врата се затвори зад тях. Да бяхте видели как веднага изражението върху всички лица се смени, с изключение на физиономията на малкия маркиз дьо Шаверни, която си остана все тъй дръзка, както и преди.
Учителят вече го нямаше и тези брадати ученици до един се почувствуваха във ваканция.
— Ха наслука! — извика Жирон.
— Стига вече превземки! — обади се Монтобер.
— Господа — побърза да вземе думата Hoce, — точно по този начин се появил и кралят заедно с мадам дьо Монтеспан, и то пред целия кралски двор… Шоази, твоят многоуважаем чичо разказва за това в мемоарите си. Присъствували Негово Високопреосвещенство дьо Пари, канцлерът, трима кардинали и две игуменки, без да се смята отец Льотелие. Кралят и графинята трябвало тържествено да се сбогуват и всеки поотделно да се върне в лоното на добродетелността. Как ли пък не: мадам дьо Монтеспан се разплакала, Луи Велики се разхленчил, а после и двамата се сбогували със строгите си съдници.
— Колко е красива! — каза Шаверни, унесен в мечти.
— Чакайте, знаете ли какво ми дойде на ум? — обади се Ориол. — Дали пък семейният съвет не се събира заради нечий развод!
Разнесе се всеобщ вик на удивление, после всеки се съгласи, че това не е невъзможно. Нямаше човек, който да не знае каква дълбока пропаст съществува между принц дьо Гонзаг и неговата съпруга.
— Този загадъчен човек е хитър като лисица — рече Таран, — и е напълно способен да изостави жената и да задържи зестрата!
— И точно за това ще трябва да дадем гласовете си — добави Жирон.
— Какво ще кажеш за това, Шаверни? — попита дебелият Ориол.
— Ще кажа, че щяхте да сте подлеци, ако не бяхте глупаци — отвърна малкият маркиз.
— Бога ми, малки братовчеде — извика Hoce, — ти си на години, когато лошите навици се изкореняват! Иде ми да…
— Хайде, хайде! — намеси се миролюбивият Ориол. Шаверни дори не беше погледнал Hoce.
— Колко е красива! — повтори той.
— Шаверни е влюбен! — развикаха се всички.
— Само заради това му прощавам — добави Hoce.
— Всъщност, знае ли някой нещо за това момиче? — попита Жирон.
— Нищо — отвърна Навай, — освен това, че господин дьо Гонзаг я крие много грижливо, и че Пейрол е робът, натоварен със задачата да удовлетворява капризите на тази прелестна особа.
— Пейрол не си ли е развързал езика?
— Пейрол никога не говори.
— Трябва да е в Париж не повече от седмица или две — обади ce Hoce, — тъй като миналия месец кралица и господарка в малката къща на нашия скъп принц беше Нивел.
— Пък и оттогава нито веднъж не сме вечеряли там — добави Ориол.
— В градината има нещо като караулна будка — каза Монтобер, — и началници на охраната са ту Фаенца, ту Салдан.
— Същинска мистерия!
— Нека бъдем търпеливи. Още днес ще разберем всичко. Хей, Шаверни!
Малкият маркиз трепна, сякаш внезапно го бяха събудили.
— Шаверни, но ти сънуваш!
— Шаверни, та ти си онемял!
— Говори, Шаверни, кажи нещо, наругай ни поне!
Малкият маркиз подпря глава на бялата си ръка.
— Господа — рече той, — вие продавате душата си на дявола по три-четири пъти на ден и то за някакви си обгербвани хартийки, докато аз, заради тази прелестна девойка, бих я продал само веднъж, това е всичко!
След като остави Кокардас-младши и Амабл Паспоал в кухнята, настанени удобно пред обилна гощавка, Пейрол излезе от двореца през градинската порта. Той тръгна по улица „Сен Дени“, сви зад църквата „Сен Маглоар“ и се спря пред вратата на друга градина, чиито зидове почти се губеха под огромните сведени клони на многодетни брястове. Ключът от тази врата се намираше в джоба на разкошното манто на господин Пейрол. Той влезе. Градината беше безлюдна. В дъното на една сводеста, тайнствено закътана алея се виждаше съвсем нов павилион, построен в гръцки стил, с обкръжен от статуи портик. Павилионът беше истинско украшение! Последното произведение на архитекта Опенорд52! Господин Пейрол тръгна по сумрачната алея и стигна до павилиона. В преддверието се навъртаха множество прислужници в ливрея.
— Къде е Салдан? — попита Пейрол.
Никой не беше виждал господин барона Салдан от предишния ден.
52
Жил, Мари Опенорд (1672–1742) — известен френски архитект, скулптор и живописец. — Б. пр.