Когато чух стъпките му по стълбището, аз се втурнах да го посрещна, но чичото дон Мигел имаше по-дълги крака от моите и изпреварвайки ме, се провикна още от площадката на стълбището:
— Ето ви най-сетне и вас, дон Луис! Моят племенник дон Санчес ви чака вече половин час. Слава богу! Много ми е приятно да се запозная с вас, на племенника ми дон Санчес също. Казвам се Мигел де ла Кренча. От Сантяго съм, намира се недалеч от Ронсесвайес, където е бил убит Храбрия Ролан66. Племенникът ми дон Санчес също е оттам и носи същото име. Той е син на брат ми, дон Рамон де ла Кренча, главен съдия на Толедо. Целуваме ви ръка, дон Луис! Най-предано и от душа, кълна се е Светата троица!
Племенникът дон Санчес се беше изправил, но продължаваше да мълчи.
Приятелят ми се спря на последното стъпало. Веждите му бяха смръщени, а на лицето му се четеше безпокойство.
— Какво желаете? — попита той.
— Но влезте по-напред! — подкани го дон Мигел и учтиво се отдръпна, за да му стори път.
— Какво желаете? — попита отново Анри.
— Нека преди това ви представя моя племенник дон Санчес.
— По дяволите! — извика Анри и тропна с крак. — Какво искате?
Когато ставаше такъв, аз просто цялата се разтрепервах. Изражението на лицето му накара дон Мигел да отстъпи крачка назад, но той доста бързо се окопити. Чичото наистина притежаваше пословичното безгрижие на испанските идалго.
— Добре — отвърна той, — щом нямате настроение да си побъбрим, ще ви кажа какво ни води тук. Нашият братовчед, Карлос де Бургос, който през деветдесет и пета година е съпровождал дипломатическата мисия в Мадрид, ви е видял при оръжейника Куенса и ви е познал. Вие сте кавалерът Анри дьо Лагардер.
Анри пребледня и сведе очи. Помислих, че ще отрече.
— Най-добрата шпага в света! — продължи дон Мигел. — Човекът, пред когото нищо не може да устои! Не отричайте, кавалере, абсолютно сигурен съм в това, което твърдя.
— Аз и не отричам — отвърна Анри с мрачен вид, — но знайте, сеньори, че разкриването на моята тайна може да ви струва твърде скъпо.
В същото време той затвори вратата към стълбището. Дългучът дон Санчес се разтрепера като лист.
— За бога! — провикна се дон Мигел, без ни най-малко да се смути. — Ще ни струва толкова, колкото ви е угодно, сеньор кавалер. Не сме дошли при вас с празни джобове… Хайде, племеннико, да изпразним кесията!
Племенникът дон Санчес, чиито дълги зъби продължаваха да тракат и все тъй без да каже дума, хвърли върху масата две-три пълни шепи дублони; чичото стори същото.
Анри ги наблюдаваше с удивление.
— Хе-хе! — подсмихна се чичото като разбъркваше купчинката злато. — Какво ще кажете, човек едва ли би могъл да спечели толкова само с шлифоване на дръжки на шпаги при майстор Куенса, а? Не се гневете, сеньор кавалер, не сме дошли тук с намерението да разкриваме тайната ви. Не искаме и да знаем защо знаменитият Лагардер се унижава с този занаят, който похабява белотата на ръцете и изтощава гърдите, нали тъй, племеннико?
Племенникът тромаво се поклони.
— Дошли сме, за да си поговорим с вас по един семеен проблем — завърши словоохотливият идалго.
— Слушам ви — каза Анри.
Вуйчото седна и отново запали пуретата си.
— Да, да, по един семеен проблем — подхвана той, — по едно най-обикновено семейно дело. Нали тъй, племеннико? И трябва да ви съобщя, сеньор кавалер, че всички в нашия род сме храбри колкото Сид67, ако не и повече. Например аз, същият, който ви говори, веднъж срещнах двамина идалго от Биская. Бяха едри и силни мъжаги. Но ще ви доразкажа тази презабавна историйка друг път. Сега не става дума за мен, а за моя племенник дон Санчес. Племенникът ми дон Санчес ухажваше най-почтено една красива девойка от Салватиера, и макар иначе да е приятен момък, заможен и не глупав, девойката твърде дълго време се колеба, докато най-сетне се влюби, но в друг. Представете си само, сеньор кавалер! Нали тъй, племеннико?
Мълчаливият дон Санчес утвърдително изсумтя.
— Нали знаете — продължи дон Мигел, — че втурнат ли се два петела подир една и съща кокошка, боят е неизбежен! Градът не е голям и двамата младежи се срещат всеки божи ден. Накрая чашата на търпението преля и племенникът ми вдигна ръка, но се оказа недостатъчно бърз и плесницата изяде самият той. Проклятие! Досещате се какво може да означава за един Кренча получаването на плесница, не е ли тъй, племеннико мой дон Санчес?! Само меч може да изкупи подобно оскърбление!
При тези думи дон Мигел погледна Анри и му намигна със страховит и същевременно добродушен вид. Само един испанец е способен да се превъплъти едновременно в таласъм и Санчо Панса.
66
На това място на 15 август 778 година баските разбиват ариергарда на армията на Карл Велики. В битката загива неговият племенник Ролан — Б. пр.