Грегор застана между оръдията. Протегна меча пред себе си, както бе видял да правят долноземците. Усети онова чувство на тревожност и леко вълнение, което го обземаше, когато трябваше да удари топката при игра на бейзбол. Чу как Марет дава заповед за стрелба.
И тогава се случи нещо странно. Когато първа та топка излетя от оръдието, арената, долноземците, почти всичко около него утихна и придоби неясни очертания. Виждаше само „кървавите топки”, които летяха към него от всички посоки. Ръката му се движеше. Чуваше как острието свисти. Нещо се разплиска по лицето му. И после всичко свърши.
Сцената около него пак дойде на фокус: първо стените на арената, после смаяните изражения ш долноземците. Усещаше, че от лицето и ръцете му капе течност. Чуваше силните удари на сърцето си. Погледна надолу към земята.
В краката му лежаха петнайсет разсечени топки.
Глава 7
Грегор разтвори пръсти и мечът падна на земята. Блестеше от червената течност, която, дори и да не беше наистина кръв, със сигурност приличаше на такава. Той прокара дясната си длан по предницата на ризата и остави голямо червено петно. Внезапно му прилоша.
Обърна се и се отдалечи от меча, от „кървавите топки” от долноземците, които сега говореха с възбудени гласове. Вестта за онова, което току-що беше направил, сигурно се разнасяше из арената, защото хората бързаха към мястото с оръдията. Усещаше, че го настигат, а някой, вероятно Марет, го повика по име. Задъхваше се.
Внезапно пред него се озова Арес.
— Знам едно място — беше всичко, което каза.
Грегор автоматично се качи на гърба му и излетяха. Чу как няколко души го викат, докато двамата с Арес излитаха от стадиона, но Арес не спря. Отправиха се не в посока на Регалия, а в тунелите срещу входа към града.
— Ще имаш нужда от осветление — каза Арес, като се насочи под ъгъл към редицата факли пo стената на тунела, и Грегор се пресегна и издърпа една. В светлината на факлата ръката му заблестя
Мокра и червена. Извърна поглед.
Арес се спусна в един страничен тунел, който се разклоняваше многократно. Накрая пристигнаха при малко подземно езеро с десетки пещери от двете страни. Прилепът влезе в една от тях. Входът беше тесен, но после се разкриваше широко пространство. От високия таван се спускаха големи кристални образувания. Грегор се плъзна от гърба на Арес и стъпи на каменния под.
Притисна чело към коленете си и почака, докато дишането му се нормализира. Какво се беше случило там? Как беше уцелил всичките петнайсет „кървави топки”? Марет го беше учил да си служи с меч и не се беше случило нищо необикновено, но когато «кървавите топки” полетяха към него…
— Видя ли? Видя ли какво направих? — попита той Арес. Тази сутрин около арената кръжаха няколко прилепа, но не беше забелязал Арес сред тях.
Прилепът остана да седи неподвижно за момент, После отговори:
— Съсече всички „кървави топки”.
— Уцелих ги всичките — каза Грегор, все още опитвайки се да си спомни станалото. — Но аз дори не умея да си служа с меч.
— Очевидно учиш бързо — каза Арес и кой знае защо на Грегор му стана смешно. Огледа пещерата. Имаше запаси от храна, одеяла, резервни факли.
— Какво е това място? Нещо като твое… скривалище? — попита Грегор.
— Да, скривалището ми — каза Арес. — По едно време беше и на Хенри. Идвахме тук, когато не искахме да сме близо до други хора. Сега е не толкова мое скривалище, колкото мой дом.
Грегор бавно схвана значението на думите му:
— Значи вече не живееш с другите прилепи? Мислех си, че когато сключих клетвен съюз с теб, това е оправило нещата — за историята с Хенри и така нататък.
— Това ме спаси от официално прогонване. Но никой освен Аврора и Лукса не желае да говори с мен — каза Арес.
— Нито дори Викус? — попита Грегор, забравяйки за минута собствените си проблеми.
— Е, да, Викус. Но той е готов да говори с всеки отбеляза Арес без особено въодушевление.
Грегор не беше съзнавал, че положението на прилепа е толкова лошо. Макар да не беше изгонен във физическия смисъл на думата, Арес беше изгонен от собствения си свят. А после, когато се беше появил отново, Грегор не беше правил друго, освен да му дава заповеди.