— Това не е от полза за генералния план — каза Рипред. — И без това си имам много трудности.
А ти жънеш онова, което пося, Соловет.
— Това ли дойде да ми кажеш, Рипред? — попита Соловет, без да се трогне.
— Не. Ти знаеш какво правиш. Или поне ти е приятно да мислиш, че знаеш. Дойдох да доведа Туичтип и да науча Грегор на още едно полезно нещо, което не може да научи от теб. — Рипред напъха цял хляб в устата си и стана от масата. — Готов ли си, момче?
— За какво? — попита Грегор, като гледаше как от устата на Рипред хвърчат трохи.
— За първия си урок — каза Рипред, като преглътна мощно. — Той започва сега.
Глава 9
— Ехолокация? — попита озадачено Грегор. — Ще ме учиш на ехолокация? — Стоеше в кръгла пещера някъде дълбоко под Регалия само с мини фенерчето си.
Рипред се беше облегнал на стената. Имаше ужасна стойка, дори за плъх. Когато се биеше, всичко в тялото му сякаш се подреждаше и пращеше от енергия и мощ. През останалото време не беше приятна гледка. Напомняше на Грегор за някой от онези едри бейзболни питчъри, които се тътреха тежко, с кореми, почти готови да пръснат копчетата на екипите им. Човек не би си помислил, че могат да се затичат, без да им се наложи да спрат и да си поемат дъх. Но стигнат ли до мястото на питчъра, изстрелваха бърза топка със скорост сто и петдесет километра в час, от която батерът направо ставаше разноглед.
Сякаш дори да седне беше твърде голямо усилие за него, Рипред приклекна и се подпря на стената на пещерата.
— Да, ехолокация. Кажи ми какво знаеш за нея.
— Знам, че прилепите я използват. Може би и делфините. Тя е като радар. Издават звук, той се отразява от предмета и те разбират къде се намира, без да го виждат — каза Грегор. — Но хората не могат да правят това. Аз не мога да го правя.
— Всеки може в някаква степен. В Горната земя някои слепи хора го използват с отлични резулта ти — каза Рипред. — Хората в Подземната страна нему отдават особено значение, но в това отношение са глупаци. Всички ние, останалите, тук долу го из ползваме в някаква степен.
— Искаш да кажеш, хлебарките, паяците и…? поде Грегор.
— Всички. Това, че цели поколения са живели в тъмното, е помогнало на умението да се развие. Но ако можеш да овладееш дори най-основните ѝ елементи, ехолокацията ще бъде безценна за теб — обясни Рипред. — Например ако останеш без осветление в пещера с плъх.
Грегор видя как Рипред замахва с опашка и вдигна ръка да я посрещне, но този път плъхът го изпревари. Всъщност той изби фенерчето от ръката на Грегор със задния си крак и то се завъртя и полетя към стената на пещерата на пет-шест метра от тях. Лъчът сочеше към камъка и двамата останаха в пълен мрак.
Гласът на Рипред го сепна:
— Сега съм ето тук — обади се плъхът зад гърба му. Грегор рязко се обърна, но някъде вляво от него Рипред прошепна: — А сега — тук.
Фенерчето отново прелетя с въртене по пода и се блъсна в краката на Грегор. Той го вдигна и видя, че плъхът отново се беше излегнал до стената, в далечния край на пещерата, не там, където беше паднало фенерчето.
— Е, хайде научи ме — каза Грегор, обезкуражен.
Като начало Рипред го накара да затвори очи и зацъка с език. После трябваше да се вслушва много внимателно в начина, по който звучи. Предполагаше се, че звукът ще е по-различен, когато го насочваше към стената на пещера, отколкото когато го насочваше към Рипред. После Рипред го накара да изключи фенерчето, да цъкне с език, да се заслуша и да насочи фенерчето натам, където според звука! Можеше да е плъхът.
Наистина полагаше усилия, но за последните два дни му се събираха само около три часа сън, плюс ужасът от това, че беше отново в Подземната страна, и пророчеството, и обучението, и…
— Съсредоточи се, Горноземецо! Това може да ти спаси живота! — изръмжа Рипред, когато Грегор не успя да го открие за десети пореден път.
— Това е глупаво, Рипред — всичко ми звучи еднакво! — ядоса се Грегор. — Добре, не мога да го направя.
— Не, не е добре. Ще се упражняваш. Всеки път, Когато ти се отдаде възможност тук долу и когато се прибереш вкъщи — ако изобщо се прибереш вкъщи, винаги, когато можеш — нареди Рипред. — Може и да не го овладееш, но очевидно ще постигнеш някакво подобрение!
— Добре. Хубаво. Ще се упражнявам. Приключихме ли? — попита Грегор леко надменно. Нямаше особено намерение да спори повече с плъха.