— Да, да тръгваме. Колкото по-скоро, толкова по-добре! — заяви Грегор и всички го погледнаха изненадано, защото това беше първото нещо, което беше казал цяла сутрин, а в момента съветът обаждаше по кой маршрут да стигне до Лабиринта.
Разгледаха няколко възможни маршрути, които минаваха през мрежата от тунели на Подземната страна, но решиха, че всички са прекалено опасни. Макар хората да контролираха много по-голям район от Подземната страна, отколкото преди войната, Лабиринтът се намираше в един отдалечен край на земята на плъховете. Толкова отдалечен, чe повечето плъхове дори не стъпваха там. Но ако криеха там Гибелния, мястото със сигурност се охраняваше.
— Тогава остава Водният път — каза Викус намръщено. — Не е идеално, но е най-малко опасният.
— А змиите? Наближава размножителният им период — обади се Хауард. Грегор не знаеше защо братовчедът на Лукса е допуснат да присъства на срещата. Предполагаше се, че е дошъл само на гости.
— Добър довод — съгласи се Викус. — И още едни причина да започнете пътуването веднага. Може би групата ще успее да се промъкне, преди змиите да се събудят.
„Ура, само змии липсваха!”, помисли си Грегор и си спомни, че когато се връщаха с Арес, видя от Водния път да се подава бодлива опашка, дълги пет-шест метра. Чудеше се какво ли създание имаше такава опашка.
— Сега, Грегор, трябва да обсъдим нещо друго каза Викус. — Мнението на съвета е, че най-добре е Бутс да остане под охрана в Регалия, докато ти преследваш Гибелния.
Грегор беше предвидил повдигането на този въпрос. Щеше да е ужасно опасно да вземе Бутс на още едно пътуване в Подземната страна. Но как можеше да я остави тук, когато беше видял Рипред и Туичтип да излизат на арената с такава лекота? Разбира се, Рипред беше изключително умен, но никои от плъховете не изглеждаше глупав. С Бутс щяха да останат заедно, както винаги им казваше майка му
— Тя идва с мен или няма да отида. Край на дискусията — заяви Грегор. Знаеше, че това прозвучи надменно, но в този момент беше твърде уморен, за да се тревожи.
Последва пауза, в която всички се спогледаха, давайки да се разбере, че това е било неуместно. Но какво можеха да направят?
Викус го изпрати да се приготви за пътуването Грегор отиде в музея да потърси нещо, с което да си свети по пътя. Музеят беше пълен с неща, паднали от света на Грегор. Имаше множество страхотни, много стари неща, като например колело от конска каруца, истински колчан, все още пълен със стрели, сребърна чаша, часовник с кукувичка, цилиндър. Грижливо подредени по-нови предмети, например портфейли, бижута и часовници. Имаше много здрави работещи фенерчета, вероятно защото всеки, който бе слизал в тунелите под Ню Йорк Сити, имаше нужда от такова. Грегор избра четири И взе много батерии.
Две спасителни жилетки привлякоха погледа му и той взе и тях. Миналия път бяха пътували през Каменни тунели. Предполагаше, че този път щяха да летят над Водния път. Бутс беше много малка и не можеше да плува. Добави към запасите си ролка тиксо и две шоколадови десертчета, които не изглеждаха прекалено стари.
Докато си тръгваше, видя обичайните им дрехи, сгънати на две спретнати купчинки до вратата. Викус сигурно беше казал, че няма проблем да ги запазят. Грегор не го беше грижа как миришат; щеше да си обуе ботушите.
Когато се отби в детската стая да вземе Бутс, му казаха, че Дулсет вече я е завела при реката. Сигурно оттам щяха да тръгнат.
Грегор си помисли, че в това има логика, тъй като Полетът по течението на реката сигурно беше най-бързият начин да стигнат до Водния път. Но когато пристигна пристанището, видя група долноземци да товарят две лодки, окачени на въжета на нивото на дока над реката. Бяха дълги и тесни и му заприличаха на лодките, които беше виждал в музея — като онези, които индианците бяха използвали преди стотици години. Към дъното на всяка обаче беше прикрепена голяма сива триъгълна перка — истинска рибешка перка, — която сигурно беше от огром на риба-меч или нещо подобно. Към бордовете на лодката бяха привързани с ремъци още перки, кои то можеха да се изпъват и прибират хоризонтално, когато се наложеше. В задната част на всяка лодка беше прикрепена закривена кост, която служеше за рул.
— За какво са лодките? — попита той Викус, кой то надзираваше товаренето. — Няма ли да вземаме прилепите?
— А, да, но Водният път е обширен и предлага твърде малко гостоприемни места за почивка Никой прилеп не е достатъчно издръжлив, за да го прекоси, така че голяма част от пътуването ни трябва да бъде по море — каза Викус.