Грегор не знаеше много за плаването с лодки, освен че в сравнение с летенето беше бавно. Щеше да им отнеме цяла вечност да стигнат до Гибелния по вода.
Точно тогава Туичтип се промъкна на дока. „страхотно”, помисли си Грегор. „Бас държа, че на края ще се падна в една лодка с побъркания плъх" Дулсет му помогна да пристегне спасителната жилетка на Бутс. Всъщност жилетката беше прекалено голяма, но я закопчаха с колана колкото можаха по-добре. Грегор не беше сигурен какво да прави с втората жилетка — умееше да плува доста добре, — докато не видя Темп да трепери на ръба на дока, гледайки към бурната река отдолу.
— Хей, Темп, с нас ли идваш? — попита той.
— Викус казва, че може, казва — рече Темп. Така че Грегор му сложи допълнителната жилетка. Насекомото му позволи, защото принцесата също носеше жилетка, и защото Грегор успя да му обясни, че тя ще му помогне да се задържи над водата.
Той пристегна Темп в жилетката, изправи се и видя Лукса, Соловет, Марет и Хауард да излизат от двореца. Лукса и Соловет носеха рокли, не дългите панталони, с които бяха пътували преди.
— Чакай малко — ти идваш с нас, нали? — обърна се Грегор към Лукса.
— Не, Грегор, не мога. Позволиха ми да дойда с вac на първата мисия само защото Сивото пророчество го изискваше. Решиха, че тази е ненужно опасна за една кралица — каза Лукса, като хвърли поглед към Викус.
Грегор си помисли, че тя е можела поне да спори по въпроса. Може би дори Лукса не изгаряше от желание да преследва Гибелния. И все пак, това го ядоса донякъде.
— Е, тогава, кой отива? — попита Грегор.
— Ами, първо е редно да научиш, че не липсваха доброволци — каза Викус, сякаш за да увери Грегор, че със сигурност ще си изкарат хубаво. — Но свободните места бяха твърде ограничени. Освен самия теб, Арес, Бутс, Темп и Туичтип, изпращаме Марет и Хауард и техните прилепи.
— Хауард ли? — каза Грегор. Много харесваше Марет, но не искаше братовчедът на Лукса да идва с тях. Хауард беше част от групата от Извора, а и кой знае дали изобщо някога бе виждал плъх — с изключение на мъртвия на брега?
— Освен че е наистина отличен боец, той е и много опитен в пътуванията по вода — каза Соловет. Имахме голям късмет, че посещението му съвпадна с твоето.
— Аха — каза Грегор. — Значи и Рипред няма да идва? — Никой не му създаваше по-голямо усещане за сигурност от Рипред… когато не се чудеше дали големият плъх няма да го убие.
— Тази сутрин замина за Мъртвата земя — каза Викус. — О, виждам, че лодките са натоварени! Най-добре е вече да потегляте!
Арес кацна до тях.
— Реката е прекалено опасна. Ще летим до Водния път, а после ще се качим на лодките.
— Все едно, радвам се, че идваш и ти — промърмори Грегор, като изгледа ядосано Лукса, а после така и така беше започнал — и Викус.
Качи се на гърба на Арес, а Дулсет вдигна Бук и му я подаде, като изпъшка леко от тежестта ѝ.
— О, Бутс, много си пораснала!
— Аз го’ямо момиче! Аз язди пи’еп! Аз язди пи’еп! — изписка възхитено Бутс, като скочи пред Грегор.
По време на първото пътуване Грегор я беше носил в раница, но тя вече ставаше твърде едра за това, особено със спасителната жилетка.
— Темп язди също! — заяви Бутс. Хлебарката дотича при тях: обемистата спасителна жилетка спъвашe донякъде движенията му.
Туичтип се вмъкна в една от големите лодки и легна в средата. После подаде нос над борда и се опита да долови ветреца, който повяваше над реката. Грегор изпита пристъп на съчувствие към плъха. Това пътуване я правеше още по-нещастна от самия него.
Две групи прилепи вдигнаха с въжета натоварените лодки и полетяха надолу по реката. Арес литна след тях, а Грегор здраво обви ръце около Бутс. Пътят вече му беше познат — избледняващите светлини на Регалия, блещукането, когато прелетяха над кристалния плаж, където за пръв път се беше сблъскал с плъховете, и накрая — огромната шир на Водния път.
Навлязоха на няколко километра навътре и там прилепите спуснаха лодките във водата и поеха обратно. Прилепът на Хауард кацна в лодката при Туичтип. Арес се настани във втората лодка заедно с прилепа на Марет.
— Това е Андромеда. Тя е мой клетвен съюзник — каза Марет, като допря ръка до крилото на петнисти си златисто-черен прилеп. Грегор си спомни, че Марет яздеше Андромеда по време на битката с плъховете на кристалния плаж. Тя беше толкова тежко ранена, че не беше дошла на пътуването, предречено от Сивото пророчество. Грегор още се чувстваше донякъде виновен за онази битка, защо то тя се случи при опита му за бягство.