— Не са много добри бойци и се уморяват бързо. Така че накрая се обсипаха с взаимни обвинения в измама и се предадоха. После се цупиха няколко дни — каза Марет.
— Наистина ли ни трябват? — попита Грегор.
— За съжаление, да — каза Марет.
Дори Бутс, която се беше настанила на пода на лодката, и търкаляше една топка заедно с Темп, изглежда се подразни от новодошлите.
— Фо-Фо, много шумно! — заяви тя, като подръп на едното му крило. — Шшт, Фо-Фо!
— Фо-Фо? Фо-Фо? Аз съм мъжки, казвам се Фотос Глоу-Глоу и няма да отговарям на никакво друго име! — заяви Фотос Глоу-Глоу.
— Тя е съвсем мъничка. Не може да каже „Фотос Глоу-Глоу” — обясни Грегор.
— Е, тогава не разбирам какво говори! — заяви светулката.
— Позволи ми да преведа — обади се Туичтип, без дори да си прави труд да помръдне. — Тя каза, че ако не престанеш с неспирното си дърдорене, големия плъх, който седи в лодката до теб, ще ти откъсане главата.
Тишината, която последва, беше блажена. Грегор определено изпита приятелски чувства към Туичтип и реши, че няма да има абсолютно нищо против да пътува в една лодка с нея.
Навлязоха далече навътре във Водния път. Угасиха факлите, когато пристигнаха светливците, а тяхното сияние осветяваше само най-близкия участък.: Грегop включи за миг най-хубавото си фенерче и го завъртя наоколо. Отникъде не се виждаше суша.
Излезе вълнение. И дори почти истински бриз. Марет и Хауард вдигнаха копринени платна върху мачтите и насочиха вниманието си към управлението на двете лодки. Прилепите им се настаниха удобно един до друг и задрямаха. Грегор забеляза, че Арес не се присъедини към тях. На първата мисия всички прилепи се събираха да спят заедно след полетите. Но може би сега Арес не беше добре дошъл.
— Хей, Арес, знаеш ли колко време ще ни отнеме да стигнем до Лабиринта с тази лодка? — попита Грегop.
— Най-малко пет дни — каза Арес. — Ако летяхме, можехме да успеем за по-малко време, но се смята, че твърде малко прилепи могат да се справят с пътуването. Никой дори не е опитвал.
— Бас държа, че ти можеш да се справиш — каза Грегор. И наистина го мислеше. Хенри не беше избрал Арес само защото Арес обичаше да нарушава правилата; освен това прилепът беше впечатляващо силен и бърз.
— Канех се да опитам някой ден, за да видя дали мога да го постигна — призна Арес.
— Като Линдбърг. Той е първият човек, прелетял сам през Атлантическия океан — каза Грегор.
— Имал е криле? — попита Арес.
— Механични. Той е човек. Имал е самолет. Това е машина, която лети. Сега хората прелитат през океана непрекъснато, с грамадни самолети, но не и по времето на Линдбърг — каза Грегор.
— Той е прочут в Горната земя, така ли? — попита Apec.
— Да, искам да кажа, бил е прочут. Вече е мъртъм, но е бил много прочут. И хората му се ядосали. Заради нещо, свързано с война — каза Грегор, несигурен за тази част. Имаше и нещо тъжно, за някакво бебе. Но и това не можеше да си спомни точно.
Грегор извади свитъка с Гибелното пророчество и го разгъна.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
Пусна го и свитъкът се затвори рязко. Поглед на Бутс, която тихичко пееше „Карай своята лодка”, докато барабанеше по черупката на Темп. Беше някак толкова съвършена, по начина, по който са съвършени малките деца. Толкова невинна. Как някой би решил какъвто и да е проблем, като я убие. И въпреки това, Грегор знаеше, че в този момент пълчища плъхове претърсваха Подземната страна, за да направят точно това.
— Плъховете могат ли да плуват? — попита Грегор, като надникна във водата.
— Да, но не толкова навътре, колкото сме ние. Тук плъховете не могат да я стигнат — каза Арес, проследил мислите му.
Но в крайна сметка щеше да им се наложи да слязат на суша. И там щеше да бъде Гибелния.
— Някога убивал ли си плъх? — попита Грегор.
— Не и сам. Заедно с Хенри, да. Летях, докато той държеше меча — каза Арес.
Тогава Грегор си спомни, че беше видял плъха Фангор да загива от меча на Хенри, там на кристалния бряг. Но споменът беше доста неясен.
— Как се прави? Искам да кажа, къде точно е най-добре да… къде го намушкваш? — Усещаше по странен начин думите в устата си.
— Вратът е уязвим. Сърцето също, но трябва да минеш през ребрата. През очите до мозъка. Под предния крак има една вена, която кърви обилно. Ако го уцелиш в корема, може и да не го убиеш мигновено, но плъхът вероятно ще умре до няколко дни от инфекция — каза Арес.
— Разбирам — каза Грегор. Но не разбираше. Не можеше наистина да си представи, че ще извърши такова нещо. Да убие гигантския бял плъх. Всичко това му се струваше нереално.