— Има ли проблем, ако те яздя? Или трябва да съм на земята? — попита Грегор.
— Ще бъда там, ако изобщо е възможно — каза Арес.
— Благодаря — каза Грегор. — Съжалявам, че те забърках в тази каша.
— Но пък ме измъкна от друга — отбеляза Арес. И спряха дотук.
Марет обяви почивка за вечеря и раздаде храна.
Светулките похапнаха с апетит, въпреки че току що бяха яли.
След като всички се нахраниха, Марет свали платната и върза носа с въже към кърмата на лодката на Хауард.
— С Хауард ще се редуваме да управляваме пред ната лодка, докато останалите спят. Но някой тряб ва да стои на пост и светливците ще се редуват да светят през цялото време.
— Зап ще поеме първата смяна — каза Фотос-Глоу Глоу. — Моята светлина изисква повече енергия.
— Това е лъжа! — нададе вой Зап. — Аз мога да правя само един цвят, но усилието е същото. Kaзва го само за да получава повече храна и по-малко работа!
— Фотос Глоу-Глоу ще поеме първата смяна каза Туичтип. — Или ще му накъсам крилете на панделки. — Това уреди въпроса. — Кой иска да стои на пост с него?
— Много сме и можем да се сменяме горе-долу на всеки два часа — каза Марет.
Грегор беше капнал от умора, но никак не му харесваше мисълта да го събудят след час-два сън и после да се наложи да стои на пост, затова доброволно пое първата смяна.
В челната лодка Хауард зае мястото си до руля. Прилепът му сгъна криле, за да спи. Туичтип, която почти не беше помръднала, откакто тръгнаха от Регалия, затвори очи. Меката жълта светлина на 3ап избледня и тя захърка.
Грегор свали спасителната жилетка на Бутс, уви я удобно в едно одеяло и я настани до Темп в задната част на лодката. Арес кацна до тях. Марет се изтегна на пода, с Андромеда до него. Фотос Глоу-Глоу нагласи „лампичката” си на спокойна неподвижна оранжева светлина и застана на носа, на няколко метра пред Марет, осветявайки пространството между лодките.
Грегор седна върху купчина провизии и отпусна ръка през борда на лодката. Беше тихо, с изключение на лекото плискане на вълните, тихото дишане и хъркането на светулките. Поклащането на лодката действаше хипнотично. Усещаше клепачите си натежали като олово.
Почти не беше спал от дни… плъховете преследваха Бутс… може би можеше просто да отпусне глава на рамото си… трябваше да убие Рипред… не, Гибелния… трябваше да убие Гибелния… от колко нощи беше тук долу?… трябваше да убие някого…
Усети как студената ръчичка на Бутс го хваща за китката.
— Какво има, Бутс? — промърмори той. Тя стискаше. Стискаше силно. — Какво? Одеяло ли ти трябва?
Опита се да си издърпа ръката. Пръстите ѝ се впиха по-дълбоко, пропълзяха нагоре и сега наистина болеше, истинска болка. Грегор рязко отвори очи. Бутс спеше кротко до Темп, на метри от него. Той погледна настрани.
Около ръката му се бе обвило слузесто червено пипало.
Глава 12
— Аах!
Грегор имаше време само да изкрещи, преди пи палото да го дръпне със страшна сила. Политна през борда на лодката и щеше да падне във водата, ако единият му ботуш не се беше закачил за ръба.
— Арес!
При второто рязко дърпане падна с главата напред и потъна до кръста. Успя да си поеме дълбоко дъх и после и краката му бяха под водата. Усети как студената вода стига до бедрата, коленете, глезените, — о! Някой го улови за краката и го дърпаше назад!
Последва нещо като игра с теглене на въже, и която Грегор беше въжето. За една ужасна минута беше на косъм: създанието го завличаше по-надълбоко, а Арес го дърпаше навън. Грегор заудря пипалото със свободната си ръка, но, изглежда, нямаше особен резултат. Накрая доближи уста до ръката си и впи зъби в пипалото, колкото можеше по-дълбоко. Не знаеше дали нанесе някакво истинско поражение, но изненада животното достатъчно, че то да поразхлаби хватката си. Точно тогава Арес дръпна силно и Грегор излетя от водата, като кашляше и се мъчеше да си поеме въздух. Увисна надолу с главата за миг, като Арес стискаше ботушите му с нокти, а после го пусна в лодката. Грегор се напъна да повърне и от устата му избликна силна струя вода. Смътно усети, че беше солена, като океана.
— Горноземецо! — чу да крещи Марет. — Можеш ли да се биеш?
Да се бие? Грегор с мъка се подпря на длани и колене и за първи път видя добре в какво положение се намираха.
Отляво и отдясно над бордовете на лодката се издигаха пипала и смукалцата им се впиваха във всичко, което достигнеха. Екипажът отбиваше атаките, кой с каквото имаше — мечове, зъби, нокти, щипци, — и се мъчеха да отсекат пипалата на ужасните създания, издигащи се в тъмната вода под тях.