— Дръж! — чу да крещи Марет и видя към него да лети меч. Хвана го за дръжката във въздуха точно навреме, за да пререже едно пипало, което бе обвило глезена му.
Фотос Глоу-Глоу и Зап светеха с всичка сила. Но дори без помощта им Грегор виждаше на светлината от водата, която блестеше в призрачно фосфоресциращо зелено.
— Сепия! Това е някакъв вид сепия! — извика той.
Трите прилепа бяха в полет; пикираха надолу и деряха с нокти. Марет и Хауард ожесточено размахваха мечове. Туичтип бе истински вихър от остри скърцащи зъби.
— Горноземецо, сестра ти! — чу да го предупреждава Арес.
Грегор се обърна и видя Темп, застанал над все още спящата Бутс. Челюстите на хлебарката щракаха яростно към натрапниците. Изваждаше от строя много пипала, но те продължаваха да пристигат. Три посегнаха да сграбчат спасителната жилетка на хлебарката и го дръпнаха във водата, оставяйки Бутс напълно беззащитна. Когато Арес се спусна, за да предпази Темп, едно особено голямо пипало се обви с плясък около кърмата.
Когато Грегор видя смукалцата на пипалата да се вкопчват в одеялото на Бутс, отново усети странното явление, възникнало с „кървавите топки”. Останалият свят се смали и сякаш не съществуваше нищо, освен той и пипалата. Около него, някъде, се чуваха гласове, звуци от глухо тупване и сияещо зелена вода, която мечовете и пипалата разбиваха на пухкава пяна. Но всичко, за което наистина си даваше сметка, бяха нападателите. Мечът му започ на да се движи — не преднамерено, а с някаква инстинктивна точност и сила, изцяло извън неговия контрол. Сечеше пипало след пипало и…
— Горноземецо! — Едва сега гласът на Марет стигна до него. — Горноземецо, достатъчно! — Не спря.
— Ге-го, няма удря! Няма удря! — разплака се Букс.
Светът се завъртя и отново дойде на мястото си Грегор стоеше в средата на лодката. Отсечени пипала се търкаляха на пода около него. Дишаше учестено и тежко.
Марет го сграбчи за раменете и рязко го разтърси:
— Отиват си. Всичко свърши.
Ръката на Грегор, онази, която сепията бе уловила, не тази, която държеше меча, пулсираше и смукалцата бяха оставили четири яркочервени петна. Беше мокър до кости от пот, морска вода и слуз от сепията.
— Ге-го, няма удря! Ходим вкъщи! Бутс ходи вкъщи! — разнесе се иззад гърба му.
Той се обърна, изтръгна се от хватката на Марет и я видя да седи, все още наполовина омотана в одеялото си, хлипаща, но невредима. И тя беше опръскана със слуз от сепията. Темп седеше до нея. Липсваха му два крака.
Грегор захвърли меча, протегна ръце към Бутс и я прегърна здраво.
— Хей, добре си. Добре си, мъничката ми. Не плачи.
— Ге-го, Бутс, ходим вкъщи. При мама — изхълца Тя. — Ма-ма! Ма-ма!
Това беше нейният вопъл на крайно отчаяние. Когато беше разстроена и никой от останалите не можеше да оправи нещата:
— Мамаа!
Грегор се отпусна на една седалка и залюля Бутс. Напред-назад, като я потупваше по гърба и се опитваше да я успокои с думи. Колко беше видяла? И какво го беше видяла да прави?
Докато той я държеше на скута си, Хауард донесе кофа вода и я почисти. Някак успя да я разсее с една глупава песничка за това как се мият крака.
После Хауард вдигаше крачето на Бутс към носа си, подушваше пръстите ѝ и възкликваше: „Пфу!" сякаш почти щеше да припадне от миризмата.
Бутс започна да се смее между хлипанията, особено всеки път щом Хауард възкликнеше: „Пфу!”, и след малко започна да повтаря след него. Грегор беше прекарал много време, забавлявайки малките си сестри и песничката му хареса.
— Това ти ли го измисли? — попита той Хауард.
— Да. За Чим. Винаги е трудно да я накараме да се изкъпе — каза Хауард, избягвайки погледа му. На Грегор му мина през ума, че не се беше държал особено учтиво с Хауард. Прибързано беше сметнал, че е същият като Стеловет и другите братовчеди, но на Хауард не му беше харесало това, което cecтра му бе казала на Лукса за Хенри. И не се беше перчил, че баща им управлява Извора.
Облякоха Бутс в чисти дрехи и ѝ дадоха бисквита. Тя изприпка да каже стихчето на Темп, на когото му липсваха не само пръсти, а цели крака.