— Темп, имаш ли нужда от превръзки или някакво лекарство? — попита Грегор.
— Не. Още крака ще ми пораснат, още крака — Каза Темп. Не изглеждаше особено разстроен от загубата.
Фотос Глоу-Глоу и Зап бяха невредими и много доволни от изобилните парчета сепия, с които беше осеяна лодката. Явно сепията беше истински деликатес за светулките и те нямаха време да се карат, когато се впуснаха в разгорещена надпревара, за да видят кой може да изяде повече.
Андромеда и Туичтип имаха две следи от пипалата, но тези на Грегор бяха най-тежки, тъй като сепията го беше държала най-дълго, а той нямаше козина, която да предпази кожата му. Когато всички почистиха слузта от телата си, видяха, че от отеклите червени кръгове започва да се процежда гной. Целият гореше и трепереше.
— Мисля, че май ме е отровило, или нещо подобно — каза Грегор и изведнъж коленете му се подгънаха и той се свлече в лодката. Всичко около него плуваше. Някой притисна нещо към устните му и му нареди да преглътне. Той успя да преглътне и загуби съзнание.
Последва трескав сън. Беше потопен в изпускаща мехурчета флуоресцентно зелена вода, бореше се с виещи се пипала, а някакви отвратителни риби зинаха острите си хищни зъби в ръката му отново и отново. Цялото му семейство гледаше през борда на лодката, протягаше ръце към него, опитваше се да го издърпа на безопасно място. Изкрещя на Бутс да се връща, но тя не спираше да пее песничката за пръстите. Темп се появи във водата до него, като се поклащаше в спасителната жилетка. Изтръгваше краката си и му ги поднасяше. В някакъв момент, за щастие, Грегор потъна в нищото.
Когато дойде на себе си, усети, че е минало много време. Ръката му беше превързана и пулсираше от болка.
Нямаше сили да отвори очи, а когато ги отвори, помисли, че има видение.
Защото там, седнала на носа на лодката и навела усмихнато лице към него, беше Лукса.
Глава 13
— Изпускам те от поглед за един ден и гледай в какви неприятности се забъркваш — каза Лукса.
— Бас държа, че познавам още някой, който ще си има неприятности — отвърна пресипнало Грегор и се усмихна.
— Големи неприятности — чу да казва Марет зад гърба му. На Грегор не му беше нужно да обръща глава, за да види изражението на войника. Беше Ядосан.
— Не мога да се върна — заяви Лукса със задоволство. — Вече сме прекалено далече и с Аврора със сигурност ще загинем в океана.
— Да, добре прецени момента — отбеляза Марет.
— Знам — каза Лукса.
— Знам, че знаеш. Всички ще научат, че си знаела, стига да успееш да се прибереш жива, за да им разкажеш — отвърна Марет. Грегор никога не се беше замислял много за отношенията на Марет с Лукса. Тя беше негова кралица или щеше да бъде, когато навършеше шестнайсет, но имаше и друга страна, за която си даде сметка след деня на обучението. Марет ѝ беше треньор и не се страхуваше да ѝ се скара.
— О, Марет, докога ще ми се сърдиш? — каза Лукса. — Мина вече почти цял ден. Никой няма да обвини теб за моето неподчинение.
— Не е там работата, Лукса! — отвърна ядосано Марет. — Постъпката ти е крайно опасна и какво що стане, ако загинеш? Оставяш Регалия с Нериса като предводител, а тя е пълнолетна. Можеш ли да си представиш какво ще се случи тогава? С Регалия? С Нериса?
— Ще трябва да абдикира — обади се Хауард от другата лодка.
— Няма да направи такова нещо. Тя ще управлява, дори и да умра, а не Викус, и за нищо на света ти и проклетата ти сестра! — заяви Лукса.
Настъпи шокирано мълчание. После Хауард проговори:
— Това ли си мислиш? Че искам да бъда крал? Според мен ме бъркаш с друг братовчед.
Ау. Това беше поредният намек за Хенри. Този път обаче Грегор си помисли, че Лукса май си го беше заслужила.
— И недей да съдиш за мен по Стеловет. Тя е проклетница, признавам го. Но аз мога да я контролирам точно толкова, колкото ти можеше да контролираш Хенри! — процеди през зъби Хауард.
— Ако си мислиш, че ще повярвам, че си невинен, няма. Виждала съм те да тормозиш Нериса — заяви Лукса.
— Кога? Кога съм го направил? Та аз съм прекарал общо пет минути с нея! — възкликна Хауард.
— На празника. Когато насъска по нея онзи гущер — каза Лукса.
— Насъскал съм го? Не съм го насъсквал! Това беше рядък вид хамелеон и си помислих, че ще ѝ е забавно да го види! — възрази Хауард.
— Но Хенри каза, че те е видял…! — поде Лукса.
— Хенри каза? Хенри каза? Не мога да повярвам, че дори сега не се съмняваш в думите на Хенри, Лукса! Той ли ти каза, че искам да ти отмъкна короната? — Хауард раздразнено повиши глас. — Хенри бил казал!