Цък! Цък! Цък!
Никак не напредваше с тази ехолокация. Може би Рипред беше прав: трябваше да се съсредоточи Но кой можеше да се съсредоточи, когато се намираше насред подземно море, пълно с отровни сепии, на път да убие чудовищен бял плъх? Не и той.
Грегор се надигна, седна и видя, че Лукса седи наблизо и остри меча си на някакъв камък.
— Как се чувстваш? — попита тя.
— По-добре, след като ядох — каза Грегор.
Лукса изпробва острието на меча си, като преряза парче въже. Намръщи се недоволно и продължи да остри меча.
— На мен ми изглежда доста остър — отбеляза Грегор.
— Не достатъчно остър за онова, което ни очаква — каза Лукса. — Съмнително е дали много от нас ще оцелеят.
— Тогава защо дойде? — попита Грегор.
— Помислих си, че може да имаш нужда от помощта ми. Разчитал си на нея преди — каза Лукса. А двете с Аврора трябва да се грижим и за Арес.
Всичко това може би беше вярно, но Грегор имаше чувството, че Лукса крие още нещо.
— Това ли е всичко?
— Не е ли достатъчно? — попита Лукса, като отбягваше погледа му.
— Разбира се, просто си мислех, ами, че може да има нещо общо с… — Грегор се спря.
— С какво? — попита Лукса.
— С нищо — каза Грегор. — Забрави.
— Сега вече едва ли мога да го забравя — каза Лукса. — Защо иначе бих дошла?
— Заради Хенри. Искам да кажа, ако бях на твое място, може би щях да дойда, за да покажа на хората, че не съм като него. Може би щях да дойда, за да затворя устата на Стеловет — каза Грегор.
Лукса не призна, че казаното от него е вярно, но и не го отрече.
— Каква е цялата тази работа кой да бъде крал и кралица? — попита Грегор след малко.
— Семейството на баща ми е на трона от доста време. Като негово единствено дете, на мен се пада да съм следващият владетел. Ако имам деца, най голямото ще ме наследи — каза Лукса.
— Дори ако е момиче и има братя? — Грегор мислеше, че на момичетата се полага да управлява само ако в семейството няма момчета.
— О, да. Момичетата имат еднакво право над трона — каза Лукса. — Ако нямам деца, Нериса ще получи короната. Но тя е последната от рода ни. Така че ако тя умре или абдикира и няма деца, Регалия ще трябва да избере нова кралска фамилия.
— И Стеловет мисли, че това ще е нейното семейство — каза Грегор.
— Сигурно е права. Викус и Соловет ще бъдат най-вероятният избор. Най-голямото им дете, моята леля Сузана, ще ги наследи. А после децата ѝ, моите братовчеди от Извора. Хауард е най-големият — каза Лукса.
— Изглежда Стеловет има да чака дълго, докато стане кралица — каза Грегор.
— Не толкова дълго, колкото може би си мислиш не и в Подземната страна — каза Лукса.
Прилепите, които летяха наоколо, се прибраха за сън. Марет сложи на пост червения прилеп на Хауард, Пандора и Арес. Грегор предчувстваше, че известно време няма да му възлагат това задължение.
Туичтип беше неспокойна.
— Нещо не е както трябва — каза тя. Повдигна нос във въздуха и главата ѝ потрепна.
— Още сепии ли? — попита Грегор и погледна към морето.
— Не, не е животно. Но нещо не е както трябва — повтори тя.
— По какъв начин? — попита Арес.
— С водата — каза тя.
— Заразена ли е с нещо? Ледено студена? — попита Хауард.
— Не — каза Туичтип. — Щях да разпозная тези неща. Това е нещо, за което нямам дума. — Но не можа да обясни повече, така че не им оставаше друго, освен да се унесат в неспокоен сън.
Няколко часа по-късно Грегор се събуди от звука на бурно плискаща се вода и гласа на Хауард, крещящ като обезумял думата, която Туичтип не бе успяла да намери:
— Водовъртеж!
Глава 14
Водовъртеж? Единственото, за което Грегор можеше да се сети, беше онази игра. Братовчедите му имаха стар, кръгъл, надземен басейн. Всички деца тичаха в кръг около него, за да накарат водата да се завърти и в средата да се получи нещо като фуния. Знаеше, че в океана има истински водовъртежи, но никога не беше виждал такъв дори на картинка.
Грегор скочи на крака и се опита да схване положението. Всички бяха будни, но бяха и объркани Долноземците обикновено се справяха с извънредните ситуации с бързина и точност, сякаш дълго се бяха подготвяли за тях. Грегор имаше усещането, че никой от тях не беше виждал водовъртеж… и че нямаха готов отговор за този случай.
Фотос Глоу-Глоу и Зап пламтяха с най-яркия си блясък, но въпреки това не беше достатъчно светло, за да се вижда далече навътре във водата. Грегор измъкна най-голямото фенерче, с което разполагаше, с широк лъч, който стигаше надалече, и го включи от това, което видя, му секна дъхът.