Лодките се намираха на външния край на огромен водовъртеж, широк най-малко сто метра. Во дата се въртеше с главозамайваща скорост, улавяше всичко, до което стигнеше, понасяше го със себе си и накрая го засмукваше в черната зейнала дупка в средата.
Хауард и Марет си крещяха един на друг от двете страни на въжето, с което двете лодки бяха вързани една за друга.
— Ще прережа въжето! — изкрещя Хауард, като започна да сече с меча въжето между тях.
— Не! — извика Марет. — Хвъркачите ще ни изнесат!
— Могат да вземат само една лодка! Направи го, Марет! Пандора може да се върне за мен! — изкрещя Хауард и въжето се раздели под меча му. Точно навреме. Челната лодка, в която бяха Хауард, Пандора, Туичтип и Зап, бе подхваната от външния кръг на бушуващата вода и отнесена във водовъртежа.
Беше само въпрос на секунди, преди втората лодка да бъде застигната от същата съдба. Грегор се хвърли към кърмата за Бутс, която беше полузаспала, за да ѝ сложи спасителната жилетка. Беше я свалил, за да спи удобно. Очевидно това се беше оказало лошо решение. Той се зае да оправя връзките на жилетката.
Внезапно лодката се наклони настрани.
— Хвана ни! — изкрещя Грегор. Но последва рязко дръпване нагоре. Грегор падна по гръб, като замалко не смачка Бутс и усети, че се издигат от водата. Прилепите! Прилепите вдигнаха лодката на въжетата. Аврора и Андромеда бяха отпред, Арес и Пандора — в задния край.
— Върви, Пандора. Арес може да се справи! Върви! — чу Грегор заповедта на Марет.
Арес държеше своето въже с единия си крак, а с другия стискаше въжето на Пандора. Лодката леко се наклони, но едрият черен прилеп бързо я овладя. „Господи, колко е силен!”, помисли си Грегор.
Пандора остана да кръжи наблизо за миг, за да се увери, че Арес владее положението, после се спусна. Грегор се надвеси през борда на лодката, за да види какво става.
Сега бяха на двайсетина метра над водата, на безопасно място извън обсега на бушуващия водовъртеж, но под тях положението беше различно. Челната лодка, с Хауард и Туичтип, вкопчени в мачтата, се въртеше безпомощно във водния вихър, блъскаше се в отломки, поддаваше под напора на течението. С изключение на светлината от фенерчето на Грегор лодката тънеше в пълен мрак.
— Това определено е неудобство — обади се хленчещ глас до ухото му. Грегор се обърна и видя Зап, седнала върху едно навито въже. — И на всичкото отгоре сега беше мой ред да спя. Надявам се Фотос Глоу-Глоу да не си мисли, че ще поема и неговата смяна.
— Зап! Какво правиш? Слез, за да могат да виждат! — каза Грегор.
— О, не. Не сме се договаряли да влизаме в опасни ситуации. Не ни хранят достатъчно добре за това каза Фотос Глоу-Глоу и после наистина се прозя.
Грегор се обърна към водовъртежа и видя как Хауард скача с разперени ръце. Пандора го улови, издигна се с него, пусна го в лодката и пак пое въжето от Арес.
Долу във водата, Туичтип още стискаше отчаяно мачтата. Лодката бързо се приближаваше към вътрешността на водовъртежа и черната дупка.
— Чакайте малко! — викна Грегор. — Няма ли да се върнете за Туичтип?
Отговор не последва. Той погледна към Марет, към Лукса, към Хауард, мокър до кости и задъхващ се на пода. От нещо в лицата им през тялото му премина смразяваща тръпка.
— Тя ще се удави, нали знаете! Трябва да се спуснем там долу!
— Не е възможно, Горноземецо — каза Марет. — Не можем да стигнем до нея с лодка. Само един хвъркач не може да я задържи. Не е възможно.
— Лукса? — каза Грегор. Тя беше кралица; вероятно можеше да ги накара, ако искаше.
— Мисля, че Марет е прав. Ще рискуваме да понесем още загуби при този опит, а вероятността за успех е почти пренебрежима — каза Лукса.
— Но тя ни е нужна! Нуждаем се от нея, за да ни насочва през Лабиринта! — възкликна Грегор. Защо стояха без да направят нещо?
— Прилепите ще са достатъчни — каза Марет. — И може да им се има доверие.
Значи, това беше. Сега разбра.
— Това е, защото тя е плъх — каза той. — Ще си седите и ще гледате как се дави, защото е плъх, нали? Ако ставаше дума за Хауард, или Андромеда, или дори Темп, щяхте без колебание да се спуснете долу, но не и за един плъх! Вероятно щяхте вече да сте я убили, ако можехте!
Грегор видя как лодката се прекършва на две. Туичтип се вкопчи в отломките за няколко секунди, а после течението ги изтръгна от хватката ѝ и ги помете. Тя се мъчеше отчаяно да се задържи на повърхността, но нямаше да изкара дълго.
Спасителната жилетка беше на пода до Бутс. Той провря ръце през връзките и я пристегна с треперещи ръце. Малкото фенерче, онова, което госпожа Кормаки му беше дала, беше в джоба му. Той го включи. Може би щеше да успее да го задържи между зъбите си.