Грегор стискаше зъби, докато Хауард проми обилно раните на ръката му, изля охлаждащ разтвор върху кожата и сложи чиста превръзка.
— Знам, че ти го казвам доста късно, но все пак гледай да не я мокриш — каза той, а в очите му имаше нещо, което напомни на Грегор за дядото на Хауард, Викус. Странно, закачливо проблясване, въпреки че останалата част от лицето му оставаше сериозна.
Грегор не можа да сдържи смеха си:
— Да, ще внимавам.
Хауард подсуши Туичтип с кърпа и я зави с одеяла. Тя беше прекалено изтощена, за да възрази, когато изля в гърлото ѝ шишенце с лекарство. Заспа почти веднага.
— Тя добре ли е? — попита го Грегор.
— Да. Трябва да я държим на топло. Изпаднала е в шок от студената вода. Но тя е боец — каза Хауард с уважение.
Бутс се приближи и пъхна в устата на Грегор една бисквита.
— Ти мокъл.
— Да — каза той, пръскайки трохи, докато говореше.
— Бутс ходи да плува? Ние ходим плуваме? — попита тя с надежда. Грегор се радваше, че тя не беше видяла нищо през борда на лодката.
— Не. Много студено е — каза Грегор. — Пробвах и е много студено, Бутс.
Бутс отхапа от втора бисквита и пъхна остатъка в устата на Грегор.
— Вчела? Ходим вчела? — Все объркваше времето. Вчера, днес, утре, по-късно, преди — всички тези думи за нея означаваха не точно сега.
— Може би като си идем вкъщи. И пак стане топло. Ще те заведа на басейна, искаш ли? — каза Грегор.
— Да-аа! — зарадва се Бутс и го потупа по гърдите. — Ти мокъл.
Грегор си облече сухи дрехи и се зави с едно одеяло. Наложи се да си свали за малко ботушите. Наистина не пускаха, но не и във водовъртеж.
Сега в лодката бяха тринайсет души. Всички бяха успели някак да си намерят място, но беше тясно.
Лукса седна до Грегор и му подаде нещо:
— Ето. Направих ти сандвич.
Той погледна надолу към безформеното подобие на сандвич с печено телешко. В предишното им пътуване я беше научил как за пръв път в живота си да направи сандвич.
— Благодаря. — Не го изяде.
— Не ни се сърди, Грегор. Марет и аз сме дали на плъховете повече жертви, отколкото можеш да си представиш. Трудно ни е да рискуваме нещо, за да спасим един от тях. Дори ако той ни е полезен! — каза Лукса.
— Тя. Туичтип е тя. И не ѝ е било лесно. Плъховете я прогонили, защото е мирисовидка и е живяла съвсем сама в Мъртвата земя — каза той.
— Така ли? — попита Лукса. — Не знаех.
— Не знаеш, защото никой не говори с нея! каза Грегор, а после изпита угризения. И той не говореше с Туичтип. Отначало не искаше да пътува в нейната лодка. Все пак беше влязъл във водата да я спаси. — Но тя е невероятна. Трябва да я видиш в действие. Искам да кажа, нищо, че не знаеше какво е водовъртеж. Но можеше да определи от арената чак до двореца с какъв цвят ризка е Бутс. И мисля, че попаднем ли веднъж в онзи Лабиринт, само с нейна помощ ще открием Гибелния! — Сега думите му се лееха като водопад; не можеше да ги спре, но и не можеше да ги подре ди съвсем както трябва. — И… и… Рипред я доведе. Викус ми каза веднъж, че Рипред притежава мъдрост… уникална мъдрост… е, добре де, повече мъдрост от, ами… почти всеки, разбираш ли? Така че, щом я е довел, сигурно имаме нужда от нея. А и във всеки случай, освен това… освен това… не беше хубаво, Лукса! — Спря за миг, за да го каже, както трябва. — Не беше хубаво да седим в лодката и да гледаме как се дави.
Грегор отхапа от сандвича — по-скоро за да спре да говори, отколкото заради друго. Всичко беше толкова объркващо, цялата тази работа с плъховете и хората. Плъховете бяха убили родителите на Лукса и кой знае още колко нейни близки. Осени го друга мисъл:
— Това, че помагаш на плъх, не означава, че си като Хенри.
— Ти го виждаш така. Други може и да не го приемат по същия начин — каза тя.
Седяха мълчаливо, докато той си изяде сандвича. Тук не можеше да ѝ възрази.
Глава 15
Грегор намери място в предния край на лодката и си направи легло от одеяла. Арес кацна на седалката до него.
— Хей, Арес — каза Грегор. — Какво става?
— Разстроен съм. Задето спаси плъха — каза Арес.
„О, страхотно”, помисли си Грегор. „Пак се започва”. Но беше разбрал всичко погрешно.
— Не можех да пусна лодката. Щях да ce гмурна за теб, но не можех да пусна лодката, без всички да паднат — каза Арес, като пърхаше с криле.