— Гмурни се, Арес! — изкрещя Грегор. — Гмурни се във водата! — Отначало Грегор не беше сигурен, че прилепът го беше чул. — Гмурни се! — изкрещя пронизително той.
И точно когато мушиците започнаха да се събират над опашката на Арес, прилепът се гмурна във водата. Грегор не беше сигурен точно какво мислеше, че ще се случи, но изглежда понякога хората влизаха във водата, за да избягат от разни насекоми. Пчели и разни такива, във всеки случай. Ако Арес беше във водата, те не можеха да го изядат; дотам стигаше планът му. Беше в известен смисъл непълен, защото на Арес скоро щеше да му се наложи да излезе на повърхността, за да си поеме въздух. Оказа се обаче, че в крайна сметка Грегор се беше сетил за правилното решение, защото точно тогава рибите — всичките прекрасни риби! — изплуваха на повърхността и започнаха да пируват с мушиците. Роякът спря на място и се нахвърли в контраатака срещу рибите. Когато Арес се подаде на повърхността да си поеме въздух, мушиците го бяха забравили и бяха заети да се бият с нов враг и потенциално ядене.
— Хвъркачи! Въжетата! — нареди Марет и Аврора и Андромеда хванаха предното въже и повлякоха лодките. Арес ги настигна, хвана задното въже, лодката се вдигна във въздуха и скоро оставиха острова далече зад себе си. Марет ги накара да летят в продължение на няколко километра, преди да им позволи да спуснат лодката обратно във водата и да кацнат за почивка.
Арес пусна въжето си във водата, но не се присъедини веднага към тях. Започна да се гмурка във вълните и накрая, след двайсетина минути, се появи мокър, изтощен и треперещ.
— Мушиците — обясни той. — Някои се бяха впили в мен и ме хапеха. Мисля обаче, че вече ги удавих всичките.
— Добре ли си? — попита Грегор, като го потупа непохватно.
— Да, всичко е наред — каза Арес. — Имам само няколко малки рани. Не като… — Той прекъсна, ми всички знаеха кого има предвид.
Грегор подсуши Арес с кърпа. Лукса му помота да провери черната козина сантиметър по сантиметър и да намаже с лекарство навсякъде, където мушиците бяха отхапали късчета от плътта на Арес. Макар че намериха много рани, Арес се оказа прав: беше оставил всички насекоми във водата.
— Беше добра, Горноземецо. Идеята ти да се гмурна — каза Арес.
— Да, беше много находчиво да се сетиш, че рибите ще тръгнат след мушиците — каза Лукса.
— Всъщност не бях обмислил всичко чак до тази част с рибите — призна Грегор, — но определено се радвам, че бяха там.
След като се погрижиха за Арес, Аврора и Андромеда се сгушиха до него и трите прилепа заспаха. Грегор се радваше, че Андромеда вече не отбягваше прилепа му. Може би беше осъзнала, че Аврора ще предпочете Арес пред нея и накрая ще остане сама. Каквато и да беше причината, Грегор смяташе, че точно сега Арес наистина имаше нужда от компания.
Марет беше зает да управлява лодката и Грегор и Лукса направиха всичко по силите си да се погрижат и за Хауард. Той още беше в безсъзнание. Приготвиха му легло, завиха го и се редуваха да слагат студени компреси върху отеклата му челюст.
— Дали да не го събудим? — попита Грегор.
Лукса поклати глава:
— Нека спи — предстои му цял живот да скърби за нея.
Този ден всички бяха много тихи. Прилепите спяха на пресекулки, Туичтип гледаше във водата, Марет управляваше лодката, Бутс и Темп си играеха, светулките си шепнеха на носа на лодката и не се оплакваха.
Грегор и Лукса седяха един до друг и наблюдаваха Бутс и Темп. Дълго време мълчаха. Грегор отново и отново изживяваше мислено ужасната смърт на Пандора и подозираше, че Лукса прави същото.
Накрая, сякаш не издържаше повече, Лукса проговори:
— Разкажи ми за Горната земя, Грегор — каза тя.
— Добре — съгласи се той: самият той отчаяно се нуждаеше от нещо, което да го разсее. — Какво искаш да знаеш?
— О, все едно. Разкажи ми… как минава един ден, от събуждане до заспиване — каза тя.
— Ами, най-различно, зависи кой си — каза Грегор.
— Тогава ми разкажи за един от твоите дни — каза Лукса.
И той ѝ разказа за последния ден, когато беше там горе, понеже той беше най-свеж в паметта му. Разказа ѝ, че е било събота и е нямало училище, как е помагал на госпожа Кормаки да приготви печени картофи, как е купил на Лизи книжката с кръстословиците, а после е завел Бутс да се пързаля с шейна. Не се задълбочи върху липсата на храна и болестта на баща си, тъй като при този спомен изпадаше в още по-силна тревога, а около тях се случваха достатъчно лоши неща. Наблегна на по-хубавите части от деня.