— Вероломни, подли създания!
Грегор включи фенерчето, което винаги държеше до себе си. Сега всички се размърдаха.
— Какво има? Какво се е случило? — попита Марет, като скочи на крака.
— Светливците са дезертирали! — съобщи Хауард, като запали една факла.
— Дезертирали? Бяха ангажирани за цялото пътуване! — каза Марет.
— От какво? От честта си? Те не притежават такава. От думата си? Също толкова лишена от стойност! Светливците се подчиняват само на стомасите си и тъй като ние не можем да ги заситим, те ни изоставиха! — каза Хауард.
— Но къде биха могли да отидат? — попита Грегор. Обратният път до мястото, където най-напред се бяха събрали с насекомите щеше да отнеме дни.
— Ще отидат при плъховете — каза Туичтип направо. — Ще получат храна и безпрепятствено обратно пътуване в замяна на сведения за местоположението ни. — Тя огледа слисаните им лица. — Хубавото е, че вече няма да сме принудени да слушаме хленченето им.
За миг всички останали бяха твърде зашеметени, за да проговорят. Туичтип се беше пошегувала! После всички — хората, прилепите, хлебарката и плъхът — се разсмяха. Ако имаше едно нещо, за което всички бяха съгласни, то беше колко неприятни бяха светулките.
— Да — съгласи се Лукса. — Това ще е истинска благодат. — Двете с Туичтип се измериха взаимно с поглед. — Жалко, че не ти падна случай да ги изядеш.
— О, светливците са противни на вкус — каза Туичтип. — Заплаших ги само за да ги накарам да млъкнат.
— Е, на никого няма да липсват, но ни създадоха допълнителни проблеми — каза Марет. — Как сме с горивото, Хауард?
Хауард поклати глава:
— Не сме добре. Голяма част от него беше в другата лодка. Ще стигнем до Лабиринта, но след тона светлината няма да стигне за още много часове.
Светлина… живот… за хората тук долу тези думи бяха равнозначни.
— Аз имам живот… искам да кажа, светлина! — обади се Грегор.
— На теб ти предстои най-важната задача, Горноземецо — каза Хауард. — Трябва да си пестиш светлината.
— Е, да, ще задържа една част. Но мога да разпределя останалото. Чакайте малко! — Грегор изсипи съдържанието на раницата си. Имаше четири фенерчета, включително онова, с което спеше, плюс мини фенерчето от госпожа Кормаки и много работещи батерии. Беше използвал фенерчетата съвсем пестеливо по време на пътуването, тъй като светулките им осигуряваха светлина. Тук беше и ролката тиксо.
— Хей, Лукса, дай ми ръката си! Не ръката, с която държиш меча! — каза той. Лукса любопитно протегна ръка. Грегор нагласи едно фенерче под лакътя ѝ така, че да сочи напред и го закрепи с тиксо, но остави копчето за включване и изключване открито. — Готово! Така няма да ти се налага да го държиш, а няма и да го загубиш.
Лукса включи фенерчето и светна с него наоколо.
— О, да, Грегор. Това ще свърши добра работа.
Грегор закрепи фенерчета на ръцете на Хауард и Марет, а после и на себе си. Наложи се обаче да го сложи на дясната си ръка, с която държеше меча, защото другата беше много възпалена от нападението на сепията.
Чу се шумолене и една ръчичка се протегна нагоре и го потупа по корема:
— И аз, Ге-го. Бутс има светлина също!
— Съжалявам, Бутс, свършиха ми фенерчетата. О, чакай малко — каза той. Взе мини фенерчето и го закрепи с тиксо на ръкава ѝ.
Много доволна, Бутс забърза към хлебарката.
— Бутс има светлина също, Темп!
— Добре, но сега го изключи. Трябва да пестиш светлината — каза Грегор, като загаси фенерчето ѝ.
Каза го на Бутс, но другите, които също изпробваха фенерчетата си, виновно ги изключиха. Грегор се усмихна. Явно всички смятаха фенерчетата за доста добра идея.
Имаше само шест резервни батерии. Долноземците настояха да ги задържи и той не възрази особено. Хауард беше прав, че на Грегор се падаше да убие Гибелния, а това със сигурност нямаше да се случи в тъмното, ако разчиташе само на ехолокация.
Грегор също се канеше да изключи фенерчето си, когато нещо привлече погледа му. От дни плавах а в огромно празно пространство, без суша на хоризонта, освен онзи смъртоносен остров. Сега видя, че от двете страни се издигат скалисти стени. Сигурно се намираха в нещо като плавателен канал.
Носът на Туичтип потрепваше неспирно.
— Ще бъдем там след минути. А Фотос Глоу-Глоу и Зап са си свършили работата. Плъховете ни чакат.
— Можеш ли да определиш колко са? — попита Лукса.
— Четирийсет и седем — каза Туичтип без колебание. — Дебнат в тунелите над Халбата.
— Какво е Халбата? — попита Грегор.