— Кръгла, обширна шахта, много дълбока, наполовина пълна с вода. Змиите спят на дъното ѝ каза Туичтип.
— Значи змиите са някакъв вид риби? — попита Грегор.
— Не, дишат въздух. Но могат да спят продължително под водата — каза Хауард.
Грегор се сети за алигаторите. Те също можеха да спят под водата. Надяваше се, че това не са гигантски алигатори — дори и нормално големите бяха достатъчно страшни.
— Подушвам го! — каза Туичтип. Надигна се на задни крака, като подпря предните на носа на лодката. — Подушвам Гибелния!
Чак до този момент Грегор изпитваше тайно слаба надежда, че са разбрали погрешно всичко. Че може би Гибелния беше някаква легенда, мит или нещо от този род, и плъховете разпространяват нарочно слуха, че той съществува. Но щом Туичтип можеше да го подуши…
— Сигурна ли си? — попита Грегор. — Искам да кажа, откъде знаеш, че е Гибелния, а не друг плъх?
— Подушвам белотата му — каза Туичтип. — Само по някой лек проблясък, тук-там. Намира се дълбоко в Лабиринта и между нас има много пластове камък. Но определено е там.
Грегор почувства нужда да се раздвижи. Закрачи нагоре-надолу в тясното пространство на лодката, с което разполагаше.
— Добре, значи какъв е планът? Искам да кажа, какво ще правим, като стигнем до тази Халка?
— Халба — поправи го Хауард. — В тунелите над Халбата има няколко входа към Лабиринта. Първоначалният ни план включваше да се вмъкнем тайно в някой от тях и да открием Гибелния. Но това беше, преди светливците да ни предадат.
— Дотук с План А. Какъв е План Б? — попита Гре гор. Настъпи дълга пауза. — Хайде де, всеки има План Б!
— С цялото ми уважение към членовете на съвета, Горноземецо, да се измисли какъвто и да е план за това пътуване беше трудна работа — каза Марет. — В Подземната страна, ако един план се провали, обикновено имаме два варианта, на които да се осланяме: да се бием или да бягаме.
— Да бягаме? — Тунелите пред тях бяха пълни с плъхове. Зад тях се намираше Водният път и един ствената суша беше онзи остров, гъмжащ от месояд ни насекоми. — Няма накъде да бягаме! — каза Грегор.
— Това опростява решението ни — каза Хауард и започна да раздава мечове.
— Туичтип, при кой вход имаме по-добър шанс за оцеляване? — попита Марет.
— Има един в края на Халбата. Входът е точно над водата. Никой плъх не е влизал в него от години. Може да е забравен, а може би крие някаква опасност и плъховете го отбягват, макар че не мога да доловя каква може да е тя — каза Туичтип.
— Можеш ли да ни насочиш, щом влезем в Халбата? — попита Марет.
— Вече стигнахме — каза Туичтип.
Грегор щракна копчето на фенерчето си и останалите последваха примера му. Плаваха из нещо, което приличаше на гигантски кръгъл басейн. По върхността беше гладка и равна като огледало. Нямаше бряг; от всички страни над водата се издигаха
отвесни каменни стени. Стените бяха осеяни с отвори на тунели, някои — почти скрити под водата; други — на стотици метри над нея. Грегор видя, че в повечето дебне голям плъх.
Никой не помръдваше. Нито плъховете. Нито новодошлите. Цареше зловеща тишина. После отгоре се чу лек стържещ звук.
Пляс! Нещо падна от дясната им страна и във въздуха се вдигна фонтан от вода. Пляс! Пляс! Плъховете събаряха каменни блокове от тунелите и ги запращаха към водата отдолу.
— Е, това е глупаво. Падат далече от нас — каза Грегор. Вярно беше: каменните блокове изобщо не успяваха да стигнат до тях. Почувства се малко по-добре, като разбра, че плъховете предприемат такава безполезна атака.
Пляс! Пляс! Пляс! Пляс! Пляс!
Лукса се намръщи:
— Тук нещо не е наред.
Марет кимна:
— Да, не е типично за плъховете да пилеят енергията си за напразни атаки.
Очите на Хауард се отвориха широко и той започна да размахва ръце като обезумял.
— Вдигнете лодката! Хвъркачи! Вдигнете веднага лодката!
Туичтип скочи на крака почти в същия момент:
— Събуждат се! Събуждат се! Излитайте!
И в този момент Грегор се сети какво става. Плъховете не се опитваха да потопят лодката им с камъни — опитваха се да събудят змиите! Аврора и Андромеда хванаха предните въжета; Арес обви нокти около двете примки отзад. Повдигнаха лодката, измъкнаха я от водата и започнаха да кръжат.
— Накъде да летим? — попитаха трите прилепа.
Марет се обърна към Туичтип.
— Къде се намира тунелът?
— Ще ви кажа, ако не летите толкова бързо! — отвърна Туичтип. Прилепите описаха по-бавен кръг и тя посочи входа на един тунел срещу канала, през който бяха влезли. — Ето там! Онзи с форма на арка!