От входа на тунела се разнесе някакъв звук и Грегор насочи лъча на фенерчето си с надежда да види как Аврора пристига с Лукса, Бутс и Темп.
Вместо това видя три реда оголени зъби, устремени към тях.
Глава 18
Мечът, който Темп беше спасил, беше още в ръката му. Челюстите вече се готвеха да се затворят с щракване върху тялото на Туичтип, когато Грегор скочи над нея и заби острието право в езика на влечугото. В лицето му пръсна силна струя кръв. Препъна се назад и се подхлъзна в локвата от кръвта на Туичтип. Той загуби равновесие и падна върху нея.
Създанието се изправи и удари с трясък главата си в тавана на тунела. Посипаха се едри камъни. Грегор буквално почувства как първобитният рев на влечугото преминава през тялото му. Създанието продължи да блъска глава нагоре-надолу в пристъп на болка и ярост, докато се оттегляше от тунела с меча, все още забит в езика му.
Дали щяха да се появят още?
— Трябва ми друг меч! — изкрещя Грегор и Хауард му подхвърли един. Грегор стоеше приведен над Туичтип, с изострени сетива. Усещаше напрежение и как всеки миг ще изпадне в онова особено състояние. Възпротиви му се и се помъчи да не губи контрол в очакване на следващото нападение. То така и не дойде. Може би се беше разчуло, че ако подадеш глава в този тунел, ще ти накълцат езика. Или може би влечугите бяха намерили по-интересна храна. Каквато и да беше причината, положение то там долу почна да се успокоява. Ревовете намаляха, плясъците утихнаха.
Грегор разтвори сключените пръсти на ръцете си и се обърна. Арес беше точно зад него, за подкрепление. Туичтип притискаше носа си с лапи, за да спре течащата кръв. Хауард блъскаше с юмруци по гърдите на Марет, опитвайки се да възстанови биенето на сърцето му.
— Марет! — Грегор изтича обратно до мястото на земята, където лежеше войникът. — Хайде, Марет!
Хауард го натисна още няколко пъти и долепи ухо към гърдите на Марет.
— Сърцето му отново бие! Какво носиш в раница та си, Горноземецо?
Грегор изтърси на пода съдържанието на раницата си. Вътре бяха последните му батерии, ролката тиксо, двете шоколадови десертчета и няколко пелени, които беше сложил в раницата в случай, че Бутс има нужда от смяна.
Хауард откъсна останките от подгизналия от кръв крачол на Марет — разкри се зейнала рана.
— Ухапа го едно влечуго, когато отидохме да помогнем на Туичтип.
Хауард сложи три пелени върху раната.
— Натискай — нареди той на Грегор и после го закрепи с тиксо. Приклекна и поклати глава: Трябва да го приберем у дома, ако искаме да оцелее. Стопли го, Андромеда, докато аз се погрижа за плъха.
Андромеда легна до Марет и го обгърна с криле.
— Трябва да го отведа в Регалия.
Хауард грабна последните две пелени и отиде при Туичтип. С едната превърза остатъка от опашката ѝ.
— Съжалявам, че трябваше да я отсека — каза той на плъха. — Нямаше друг начин да те освободя.
— Щях и сама да я прегриза, ако можех — каза Туичтип.
Хауард сложи другата пелена върху носа ѝ и я закрепи с тиксо.
— Ще трябва да дишаш през устата, докато зарасне.
Плъхът кимна.
— Как се случи това с носа ти? — попита Грегор.
— Точно преди Хауард да ме освободи, едно влечуго го смачка с опашката си — каза Туичтип. — Не мога да подуша нищо.
— Не можеш да помиришеш нищо? — каза Грегор. Значи Туичтип нямаше да може да подуши Гибелния, но налице беше много по-неотложен проблем.
— Значи, не можеш да разбереш къде е сестра ми?
— Не се тревожи, Горноземецо. Братовчедка ми и Аврора са отличен екип. Сигурен съм, че всички са се подслонили някъде в тунелите — каза Хауард. Но изглеждаше притеснен.
— Така се канеха да направят — добави Туичтип, като избягваше погледа на Грегор.
Грегор почувства как времето спира.
— Така са се канели да направят?
Туичтип се поколеба.
— Всичко беше много объркващо. Влечугото ме премяташе насам-натам и имаше толкова много движение, че беше трудно да доловя ясно каквато и да е миризма.
— Лукса и Аврора са спасили Бутс. Хванали са и Темп. Аврора ми каза така — потвърди Арес.
— Да, успели са. Знам, че миризмите им се бяха смесили. Но после… но после… между нас имаше вода — каза Туичтип.