— Какво значи това? Че между вас е имало вода? — попита Грегор.
— Означава… че все още усещах миризмата им. Но между нас имаше вода. Много вода. Мирисът им отслабваше. И точно тогава влечугото ме ухапа по носа и всичко потъмня — каза Туичтип.
— Значи… мислиш, че са били издърпани под водата? — попита Хауард.
— Не знам със сигурност. Но това би било пред положението ми, ако се налагаше да направя такова — каза Туичтип и погледна Грегор. — Съжалявам, Горноземецо.
— Нищо подобно. Ще я повикам. Ще повикам Аврора веднага! — каза Арес и излетя от тунела.
Докато го нямаше, никой не помръдна. Тялото на Грегор бавно се вледеняваше. Вцепенението тръгна от стъпалата му и започна да се разпростира нагоре по краката му. По хълбоците. Нагоре през стомаха Когато Арес се върна и кацна до него, ледът беше обхванал гърдите му.
— Няма отговор — каза прилепът.
И ледът обгърна сърцето му.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
Бяха убили Бутс. Беше се случило най-лошото.
Представи си как се връща в Ню Йорк и влиза през вратата… сам.
— Какво искаш да направиш, Грегор? — попита Хауард, след като измина неопределено време.
УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,
ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.
НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,
ГРИЗАЧИТЕ ЩЕ ИМАТ КЛЮЧА КЪМ ВЛАСТТА.
Сега гризачите буйно празнуваха някъде. Скърцаха с отвратителните си зъби, смееха се и се поздравяваха взаимно за това, колко добре беше проработил планът им. За това, как бяха убили невръстната му сестричка и го бяха пречупили на две.
Ироничното беше, че за пръв път Грегор си представи ясно какво ще направи.
— Грегор? — повтори Хауард.
Ледът беше стегнал гърлото му, но гласът му беше спокоен и хладен:
— Искам да се приберете вкъщи. Отведете Марет в Регалия. Също и Туичтип, ако успеете — каза Грегор.
— А какво ще правиш ти, Горноземецо? — попита Туичтип.
Грегор почувства как и последното късче топли на изчезва, когато ледът премина през челото му и нагоре. Вече не беше останало нищо, което някой би могъл да му причини. Нямаше нищо, от което да се страхува.
— Аз ли? — каза той. — Аз ще убия Гибелния.
ЧАСТ 3
ЛАБИРИНТЪТ
Глава 19
— Не можеш. Не можеш да го направиш сам — каза Хауард, като поклати глава.
— Да, мога — каза Грегор. — Кажи им защо, Туичтип.
Туичтип повдигна вежда към Грегор, за да разбере дали наистина иска да им каже. Той кимна.
— Добре тогава — каза тя. — Може и да има шанс. Той е рейджър.
Думата оказа въздействие върху всички. Крилете на Арес и Андромеда настръхнаха. Устата на Хауард увисна отворена.
— Рейджър? — възкликна той. — Откъде знаеш?
— Рейджърите излъчват много особена миризма, когато се бият — каза Туичтип. — Слаба, дори и за мен, но мога да я доловя. Усетих я още първия път, когато срещнах Горноземеца, но по-късно се зачудих дали не съм я объркала с миризмата на Рипред. Той също се биеше.
— В онзи ден се целех в кървавите топки — каза Грегор. — Тогава за пръв път се почувствах така.
— Да, а после, когато сепията ни нападна, вече бях сигурна — каза Туичтип. — Няколко дни по-късно му казах, че е рейджър, но той отрече.
Замълчаха и Грегор усети, че всички го гледат.
— Защото не исках да е вярно. Но няма значение какво искам. Не знам какво е; нещо се случва, когато се бия. Нещо необичайно. И ако Туичтип мисли, че може да подуши в мен тази ярост, вероятни е права.
— Е, добре, дори и да е така, Грегор, и ти да си рейджър, това не те прави безсмъртен. Не означава, че можеш да влезеш сам в лабиринт, пълен с плъхове — каза Хауард.
— Няма да е сам — обади се Арес. — Аз ще съм с него.
— А аз ще го преведа колкото мога по-навътре в лабиринта — каза Туичтип. — Доста добре подуших бялата козина, преди да си загубя обонянието. Дори да не го отведа до Гибелния, ще е достатъчно близо.
— Тогава ние с Андромеда също ще дойдем — каза Хауард.
— Не сте поканени — заяви Грегор.
— Какво? — възкликна Хауард.
— Не те искам в лабиринта, Хауард. Искам да върнеш Марет в Регалия и да разкажеш на всички какво се е случило. Някой трябва да го напрани А ако не се върна, трябва някак да съобщиш на семейството ми — каза Грегор.