— Ти не ръководиш тази мисия — възрази Хауард — Аз получих заповеди от Регалия.
— Добре, но ако се опиташ да ме последваш, ще се бия с теб — каза Грегор.
— Нямаш шанс за победа, ако си без прилеп, а се изправиш срещу рейджър с хвъркач — каза Арес.
— Особено с плъх на тяхна страна — вметна Туичтип.
Хауард започна да губи самообладание:
— Може би искам да поема този риск! Може би Андромеда също е готова да го направи!
— Моля те, недей, Хауард. Моля те, върни се. Не искам майка ми и баща ми да чакат двама ни с Бутс да влезем през вратата, когато това няма да се случи. А знам, че рано или късно, ако не се появим, ще дойдат да ни търсят — каза Грегор. — Но и хората в Регалия трябва да научат. За Лукса. Сега трябва да намерят нова кралица или крал, нали? Защото каквото и да казва Лукса, Нериса вероятно не може да се справи. Така че ще е Викус, после майка ти, а после ти. Но ако ти загинеш, ще бъде…
— Стеловет. О, не се сетих за това — каза Хауард.
— Ще я оставиш ли да управлява Регалия? — попита Грегор.
— Не, няма, аз… — Хауард притисна длани към челото си. Заради загубата на Пандора и на Лукса, която всъщност едва беше открил, и заплашващата да се стовари върху него отговорност за цяло едно кралство, явно бе смазан. — Не знам какво да правя. Андромеда, какво ще кажеш?
— Не искам да се бия с Горноземеца и да рискувам да го нараня. Ще отведа Марет в Регалия — каза Андромеда. — И би трябвало да ме придружиш.
— О-о… — Изглежда, всякакво желание за съпротива напусна Хауард. — Не мога да се бия с всички ви — каза той. Поседя за малко с наведена глава. После я тръсна, за да я проясни и се опита да се за лови отново за работа. — Е, в такъв случай, всяка секунда е от значение, ако се надяваме да върнем Марет жив у дома. Но Андромеда не може да направи целия полет без почивка, а никъде няма безопасни място за кацане.
Това беше вярно. Всички обмислиха въпроса, после се обади Арес:
— В Халбата има няколко парчета от лодката. Не големи, но все още плават.
— Може би можете да сглобите от тях спасителна лодка — каза Грегор.
— Какво е това „спасителна лодка”? — попита Хауард.
— В Горната земя към големите плавателни съдове, от рода на кораби и други такива, има прикрепени спасителни лодки. Малки лодки, на които можеш да се качиш, ако корабът ти потъне, или нещо подобно — обясни Грегор.
— Ако лодката е достатъчно лека за носене и ако мога да си почивам за по няколко часа от време на време, бих могла да се справя — каза Андромеда.
Арес доброволно предложи да потърси отломки.
— Ще дойда с теб — каза Грегор. Имаше нужда да поговори с прилепа си. Изчака, докато вече летяха над Халбата и каза: — Не е нужно да правиш това, Арес. Да преследваш Гибелния. Ще отида сам.
— Не. Ще отидем заедно — каза Арес. — Освен това, гризачите убиха всички причини, които имах да се връщам в Регалия. Ако по някаква невероятна случайност оживеем и ти се върнеш вкъщи, за мен започва мълчанието.
Казаното от прилепа беше вярно. Сега, когато Лукса и Аврора ги нямаше, Арес нямаше да общува с никого. Вероятно можеше да седи в скривалището си с години, без някой да си направи труда да намине при него. Грегор щеше да се прибере у дома с мъртво сърце, а Арес щеше да е на практика прогонен.
— Добре — каза Грегор. — Ще отидем заедно. — Имаше предчувствие, че никога повече няма да водят подобна дискусия за това, дали единият да се изложи на опасност без другия. Не си направи труда да благодари на Арес. По някакъв начин бяха преминали отвъд границата, до която се налагаше да си благодарят. Някак щеше да е почти все едно да благодари на себе си. Грегор осъзна, че пътуването, изпълнено със сепии и водовъртежи, мушици и влечуги, и загуба, огромна загуба, ги бе променило. Клетвата, която бяха положили пред онази разярена тълпа в Регалия, сега беше истинска. Той си спомни усещането от допира на ноктите на Арес в дланта си и думите, които изрече, докато Лукса му подсказваше:
АРЕС ХВЪРКАТИЯТ, A3 ПРЕД ТЕБ СЕ КЪЛНА,
И В СМЪРТТА, И В ЖИВОТА ЕДИННИ ЩЕ БЪДЕМ,
МАКАР ДА СМЕ ДВАМА СЕГА.
В МРАК И В ПЛАМЪЦИ ЯРКИ, ВЪВ СМУТ И ВОЙНА
A3 НАРАВНО СЪС СВОЯ, И ТВОЯ ЖИВОТ ЩЕ СПАСЯ.
Арес беше неговият прилеп. Грегор беше човекът на Арес. Сега бяха истински обвързани в клетвен съюз.
Ако имаше нещо хубаво, то беше, че се сдобиха е добър улов. Арес намери три парчета от лодката и Хауард успя да сглоби от тях нещо като сал, като си послужи с последните няколко парчета тиксо. Не беше нещо, с което някой би искал да се опита да прекоси Водния път, но когато го спуснаха на вода да го изпробват, издържа под общата тежест на Грегор, Арес и Хауард.