Грегор знаеше какво има предвид той. Неговият свят напълно се беше преобразил в нощта, когато изчезна баща му. И оттогава насам нищо не беше както трябва.
— Не знам. Но мога да ти кажа следното: онзи свят… няма никога да се върне.
— Оставих клетвения си съюзник да умре. Изгнаник съм. Лукса и Аврора ги няма. Струва ми се престъпление, че съм жив — каза Арес.
— Вината не беше твоя, Арес. За нищо от това — каза Грегор. — Както ми каза Викус веднъж, ние всички попаднахме в капана на едно от пророчествата на Сандуич.
Изглежда, че това не ободри особено Арес. Известно време той мълча, после черните му очи уловиха и задържаха погледа на Грегор:
— Как мислиш, дали ако убием Гибелния, ще се почувстваме поне малко по-добре?
— Не знам — каза Грегор. — Но не виждам как би могло да се чувстваме по-зле.
Арес вдигна рязко глава — движение, което Грегор вече разпознаваше.
— Плъхове? — попита Грегор.
— Два. Тичат към нас — каза Арес.
След секунди Грегор бе върху гърба на Арес. Излетяха и кръжаха във въздуха, когато плъховете cе втурнаха вътре. Бяха два, както каза Арес, с мръсно сива козина и скърцащи зъби.
— Ето го! — кресна единият.
— Бяхме истински глупаци да го оставим при Голдшард — каза другият.
— Ще поправим тази грешка веднага щом тези бъдат мъртви! — изръмжа първият.
Грегор беше много високо, но плъховете моментално започнаха да подскачат. Не можеха да го стигнат, но пречеха на Арес да се спусне достатъчно ниско и да се измъкне през някой тунел. Накрая Грегор щеше да е принуден да се бие с тях и беше най-добре да го направи сега, преди Арес да се измори или да се появят още плъхове.
Докато измъкваше меча от ремъка на раницата си, усети как в него се надига онази особена ярост. Този път не ѝ се съпротиви. Плъховете се разпаднаха на парченца в полезрението му, сякаш гледаше отражението им в счупено огледало, но виждаше само определени части. Зърваше око, място под някоя вдигната лапа, врат… и някъде в ума си разбираше, че точно там трябва да се цели.
— Сега — тихо каза Грегор. И Арес започна да пикира.
Глава 21
Единият плъх вече беше в обсега на меча на Грегор, когато нещо накара Арес да се издигне право нагоре. Точно под тях изскочи трети плъх с необикновена златиста козина.
— Стават трима — помисли си Грегор, но щом пак погледна надолу, видя как златистият плъх изтръгва гръкляна на единия от нападателите му. После го завъртя с окървавена муцуна, за да посрещне другия сив плъх.
Грегор леко тръсна глава, за да я проясни. Какво ставаше?
— Не изглупявай, Голдшард! Той е дошъл да убие Гибелния! — изръмжа сивият плъх.
— По-скоро бих предпочела Гибелния да е мъртъв, отколкото да го оставя на теб — изсъска в отговор златистият плъх. Имаше малко по-висок и писклив глас, като на Туичтип, и Грегор беше сигурен, че е женски.
— Ще постигнеш единствено собствената си смърт! — Сивият плъх приклекна, готвейки се за скок.
— Някой ще умре, Снеър, въпросът е: кой? — каза Голдшард. Снеър скочи към нея и тя го посрещна.
Грегор никога не беше виждал истинска битка между плъхове. Рипред беше убил два плъха в тунела, когато отиваха да спасят баща му, но те нямаха време да реагират. После големият, покрит с белези плъх беше нападнал войниците на крал Горджър, но Грегор не го беше видял с очите си, защото точно в този момент скачаше, както си мислеше тогава, към собствената си смърт. Сега виждаше ясно всичко.
Когато Голдшард уби първия плъх, тя имаше предимството на изненадата. Този път противникът и беше в нападение. А Снеър, за когото Грегор беше напълно сигурен, че е мъжки, беше много по-едър от нея.
Битката беше жестока. Редуваха се свирепи атаки. Плъховете обикаляха един около друг в продължение на минута, търсейки пролука, после някой от двамата скачаше и следваше неясна бъркотия от зъби и нокти. Когато се разделяха, за да започнат да се дебнат отново, и двамата имаха нови рани. Снеър изгуби едно око. Ухото на Голдшард висеше на тънък кичур козина. Виждаше се костта от рамото на Снеър. Лявата предна лапа на Голдшард беше счупена.
Накрая златистият плъх се приближи откъм сляпата страна на противника си и стисна със зъби врата му. В предсмъртната си агония Снеър провря задните си крака между телата им и направи дълбок прорез по цялата дължина на корема на Голдшард. Тя изгуби контрол, залитна назад и рухна. Вътрешностите ѝ се изсипаха на земята. Плъховете лежаха, приковали погледи един в друг с омраза, с безпомощни тела. С ужасен гъргорещ звук Снеър се задуши в собствената си кръв.