Но точно преди острието да го прониже, създанието издаде звук, който се стовари върху Грегор като гюле:
— Ма-маа!
Глава 22
Грегор отклони меча в последната секунда и го заби в каменната стена на пещерата с такава сила, че острието се счупи близо до дръжката и издрънча на пода. От силата на удара зъбите му изтракаха.
Отстъпи назад от пещерата.
— Бутс? — изрече дрезгаво. Но знаеше, че това но е гласът на Бутс. Просто в него имаше нещо, което приличаше на Бутс, когато беше разстроена: пронизителният тон, тревогата и начинът, по който разделяше думата на две дълги срички. „Ма-маа!”
Помещението се завъртя около него. Къде беше Гибелния? Какво беше онова бяло космато нещо на няколко метра от него? Защото със сигурност не беше някакъв триметров плъх, който се кани да го нападне!
Грегор се насили да пристъпи напред и светна с фенерчето. До стената се беше свил малък бял плъх и трепереше от страх. Изведнъж Грегор разбра всичко — защо за Гибелния не се знаеше почти нищо, защо не беше превзел кралството на плъховете, защо не го беше нападнал. Беше само едно бебе!
Все едно, това беше Гибелния. От него се очакваше да „угаси светлината му”. Острието на меча му се беше счупило и в ръката му остана само назъбения като кинжал край. Щеше да е толкова лесно да убие създанието пред себе си. Но… но…
— Ма-маа!
Но то звучеше точно като Бутс!
— О, боже! О, боже! — възкликна Грегор и хвърли настрана остатъка от меча си. Коленичи и протегна ръка да погали създанието. — Всичко е наред. Добре си, бебче.
Плъхчето потръпна ужасено и се притисна отново към стената, късайки се от рев:
— Ма-маа! Ма-маа!
— Шшт! Шшт! Всичко е наред. Няма да ти направя нищо лошо — каза утешително Грегор. — Арес!
Не биваше да вика. Пак беше изплашил създанието и сега то плачеше.
Арес се появи от последния завой и влезе с клатушкане.
— Какво става? Къде е Гибелния?
— Тук вътре — каза Грегор, като посочи към пещерата. — И имаме проблем.
— Какво? Какво? — Арес пристигна готов да се бие до смърт и сега беше напълно объркан. — Какъв е проблемът?
— Това е проблемът — каза Грегор. Наведе се и вдигна на ръце невръстното плъхче. Тежеше горе-долу колкото напълно пораснал кокер-шпаньол. Един ден може би щеше да е високо три метра, но днес можеше да го вдигне и да го залюлее. Обърна се да го покаже на Арес.
— Какво е това? Не е Гибелния! — заяви Арес.
— Всъщност, мисля, че е. Или поне е Гибелния като бебе — каза Грегор.
— Не вярвам! Това е някаква клопка. Някакъв номер от страна на гризачите да ни примамят в капан, за да ни унищожат! — възкликна Арес.
— Не мисля така. Искам да кажа, погледни му козината. Колко бели плъхове си виждал? — попита Грегор.
— Нито един. Освен този — каза Арес. — Но може би не е плъх! Може би е мишка, която са хванали и използват, за да ни измамят! Виждал съм бели мишки!
Грегор разгледа бебето, но не беше специалист по гризачите. Вдигна го, за да го види и Арес.
— Погледни. Мишка ли е?
— Не. Съвсем определено е плъх — каза Арес.
— Значи мислиш, че има два бели плъха? — попи та Грегор.
— Да. Не. Не знам. Два бели плъха едновремен но… твърде невероятно е. Трябва да е Гибелния. О-о-о! О-о-о, Горноземецо! Какво ще правиш с него? — попита Арес.
— Ами не мога да го убия. Искам да кажа, та то е само едно бебе! — каза Грегор.
— Аха! Съмнявам се, че този довод ще прозвучи много убедително в Регалия! — възкликна Арес. Грегор никога не го беше виждал да губи равновесие. Прилепът пърхаше из помещението толкова разстроен, че се блъсна в една стена.
— Хей, блъсна се в нещо! — възкликна Грегор.
Прилепите никога не се блъскаха в нищо.
— Можеш ли да ме виниш? Аз съм… ние сме… имаш ли изобщо представа какво държиш в ръцете си? — попита Арес.
— Гибелния, предполагам — каза Грегор.
— Да! Да! Гибелния! Бичът на Подземната страна! Създанието, което най-вероятно ще предизвика унищожението на хвъркачите, хората и безброй други създания. От това какво ще направим в този момент, зависи съдбата на всички, които наричат Подземната страна свой дом! — възкликна Арес.
— Какво трябва да направя, Арес? Да го пробода в главата с меча? Погледни го! — Гибелния се измъкна се от ръцете му и хукна към тунела. — Хей! Чакай малко! Ей, стой!