— Виж сам — каза Арес.
Грегор освети с фенерчето мястото, в което току-що бяха влезли. На пода лежаха Голдшард, Снеър и третият плъх.
— Не! Какво правим пак тук? — ахна той.
— Може би ти трябва да ни водиш! — каза Арес. Като се има предвид, че Грегор беше настоял да вземат Гибелния, нямаше меч и в момента беше почти безполезен, стана ясно, че беше изнервил прилепа.
— Добре, добре, извинявай — каза Грегор.
— Проблемът е в миризмата ни, Горноземецо — каза Арес. — Много лесно ни проследяват. Не мога да ги заблудя.
— Хей, сетих се! — възкликна Грегор. — Възможно е да ги заблудим! — Веднъж беше гледал някакъв филм, в който един тип, преследван от хрътки, се беше измъкнал по същия начин. — Трябва да им объркаме обонянието. Обаче с какво?
Грегор смъкна превръзката от ръката си. Беше подгизнала от кръв, гной и мехлем.
— Прелети около конуса, Арес! Трябва да докосна входа на всеки тунел!
Арес последва нареждането, макар и да не разбираше плана.
— Защо правим това?
Грегор протегна превръзката и я прокара по вътрешната страна на всеки вход на тунел, покрай който минаваха.
— Опитвам се да пръсна миризмата.
Описаха пълен кръг, като Грегор докосваше с превръзката входа на всеки тунел и я захвърли в последния.
— Идват! — предупреди Арес.
— Излизай! Излизай веднага! — нареди Грегор.
Арес се спусна в един тунел, който още не бяха пробвали. След трийсетина секунди дочуха как плъховете приближават конуса. И този път се объркаха. Всеки викаше на другите да го последват и различна посока. Избухна ожесточен спор, а после се чу шум от схватка.
Отдалечиха се, шумът утихна и накрая престана.
Арес летеше зигзагообразно по тунела, който ги отведе до хубав, широк, плитък поток.
— Трябва да спра за миг… трябва да пия… — Арес се приземи до потока, задъхан. Потопи лице във водата и почна жадно да пие.
Грегор слезе и загреба шепи вода за себе си и за Гибелния. Въпреки че потокът беше плитък, течението беше доста силно и можеше да отнесе бебето.
Арес вдигна мокрото си лице.
— Току-що се сетих нещо — каза той. — Този поток. Къде според теб отива?
— Не знам. Влива се в по-голям поток. Накрая може би в някоя река или… — Грегор разбра как во имаше предвид Арес. През първата си нощ в Регалия, когато се опита да избяга от двореца, беше следвал пътя на водата. Тя водеше до река, а реката течеше към Водния път. — Със сигурност си струва да опитаме.
Грегор с усилие качи Гибелния върху гърба на Арес и пак излетяха.
За известно време пътуването не беше особено обещаващо. Потокът беше дълъг и имаше толкова много извивки и завои, колкото и тунелите в лабиринта. Грегор чувстваше как крилете на Арес забавят движенията си; скоро щеше да му трябва истинска почивка. Но да спрат в лабиринта означаваше сигурна смърт. Плъховете щяха да ги настигнат. Грегор нямаше меч. Бебето щеше да ревне отново и тогава щяха…
— Река — изпухтя Арес. — Наблизо има река.
След още минута над потока тунелът свърши и влязоха в просторна пещера. През нея течеше река. Бяха се измъкнали от Лабиринта!
Арес литна високо над водата. Отстрани имаше каменисти зъбери.
— Някакви плъхове наоколо? — попита Грегор.
— Само този на гърба ми — каза Арес.
— Да спрем и да си починем? — предложи Грегор.
— След малко. Искам да оставя по-голямо разстояние между гризачите и нас. Те ще дойдат, Горноземецо. Ние държим Гибелния — каза Арес.
— Да, бас държа, че това никак не им харесва — каза Грегор. Погали Гибелния по главата. Плъхчето вече свикваше с него. Сви се на кълбо, сгуши се в него и се прозя широко. — Доста вълнуващ ден имаше, а, мъниче? — Плъхчето скоро заспа.
Известно време летяха мълчаливо. После Арес проговори със странен глас:
— Горноземецо, мисля, че познавам това място. Мисля, че и двамата го познаваме.
— Какво? — попита Грегор. Как беше възможно да знае къде са?
— Насочи светлината си надолу — каза Арес.
Грегор се подчини. Под тях беше реката, беше много широка и много буйна. От двете страни на високите брегове в единия и в другия ѝ край се на мираха останките на разрушен мост.
— О-о… — възкликна Грегор. И споменът за онзи ден проблесна светкавично пред очите му. Как тичаше по моста, за да се върне за Бутс, Рипред, който го носеше, захапал раницата му, как мостът се лю лееше под краката му, как Рипред го удари с опашка и го събори на земята, докато плъхът, Лукса, Хенри и Гокс режеха въжетата, които придържаха моста, и групата плъхове, която настигна хлебарките и ceстричката му и… и…