— Но не го убих. Доведох го при теб — каза Грегор.
— И защо мислиш, че аз няма да го убия? — попита Рипред.
— Според мен не би убил едно мъниче — каза Грегор.
— Ха! — възкликна Рипред, като взе да крачи ядосано в кръг. Грегор не беше сигурен дали това значи „да” или „не”.
— Добре, какво ще кажеш за следното: не мисля, че би убил Гибелния. Защото ако го направиш, никога няма да убедиш другите плъхове да те последват — каза Грегор.
Имаше късмет, че беше седнал, защото се удари в стената толкова силно, че щеше да си разцепи черепа, ако стоеше прав. Дори и така го заболя много.
С едната си лапа Рипред притисна Грегор към земята и оголи острите си зъби в лицето му.
— А помисли ли си, че при тези обстоятелства като нищо бих могъл да убия и теб?
Грегор преглътна с усилие. Отговорът беше „да”. Но вместо да го признае, погледна Рипред право в очите и заяви:
— Добре, хубаво, но по-добре да те предупредя, че ако се бием, имаш шанс за победа само петдесет на петдесет.
— Сериозно? — каза Рипред. Това беше достатъчно, за да отвлече вниманието му за секунда. — И защо така?
— Защото и аз съм рейджър — каза Грегор.
Рипред се разсмя толкова силно, че падна по гръб. Другите плъхове също се смееха. Грегор нямаше желание дори да се надигне, за да седне.
— Вярно е — каза той към тавана. — Туичтип ме позна по миризмата. Питайте Арес.
Кискаха се толкова силно, че никой не попита Арес. Това трябваше да им се признае на плъховете — умееха да оценят хубавата шега. Най-после Рипред се овладя и махна с опашка наоколо, отпъждайки другите плъхове.
— Вървете. Оставете ги на мен.
— Добре, Рейджър — каза той, след като те си отидоха. — Разкажи ми какво се случи и не пропускай никакви подробности. Оставих те след жалкото ни подобие на урок по ехолокация и после…
— И после попаднах на Нериса — каза Грегор. Разказа на Рипред всичко: за светулките и пипалата на сепията, за това как спасиха Туичтип във водовъртежа и изгубиха Пандора на острова, за змиите в Халбата и как се подслониха в пещерата. А после откри, че не може да продължи.
— Да, вие шестимата бяхте в пещерата, а останалите? — попита Рипред.
— Изгубихме ги — каза Арес, след като стана ясно, че Грегор няма да отговори. И прилепът подхвана историята, разказвайки как останалата група се бе разделила. Как Туичтип ги води, докато рухна. Как Голдшард и Снеър се биха помежду си. Как Грегор беше взел Гибелния. — И сега сме тук.
Рипред ги погледна замислено.
— Да, тук сте. Каквото е останало от вас — каза той. — Съжалявам за загубите ви.
Това беше типично за Рипред: в един миг беше готов да те убие, а в следващия, изглежда, разбираше, че ти идва да се свиеш на кълбо и да умреш.
— Само от любопитство, Грегор: какво очакваш да правя с това мъниче, ако не го убия? — попита Рипред.
— Мислех си, че можеш, нали се сещаш, един вид, да го отгледаш. Всички толкова се страхуват от това, в което ще се превърне. И ако Снеър беше успял да го вземе, то вероятно щеше да стане чудовище, като порасне. Но може би ако ти се грижиш за него, и така нататък, може и да се получи добре — каза Грегор.
— Помислил си, че ще му бъда татко? — каза Рипред, сякаш не беше чул правилно.
— Или поне негов учител. Може някой от другите плъхове да му бъде родител — каза Грегор. — Само за, нали знаеш, около осемнайсет години.
— А, ето нещо, което очевидно не ти е известно за плъховете — отбеляза Рипред. — Онази топка козина там ще е напълно пораснала, преди ти да си изкарал още една зима.
— Но… то е само бебе — възрази Грегор.
— Само хората растат толкова бавно — каза Арес. — Това е една от големите им слабости. Ние, останалите в Подземната страна, съзряваме като плъховете. Някои дори по-бързо.
— Но как ще го научиш на всичко, което трябва да знае? — попита Грегор.
— Плъховете учат по-бързо от хората. А и какво всъщност има нужда да знае? Да яде, да се бие, да си намери женска, да мрази всеки, който не е плъх. Не трябва много време да се научат тези неща — отговори Рипред.
— Ти знаеш други неща — каза Грегор. — Дори за това, какво става в Горната земя.
— Е, аз съм прекарал много нощи във вашите библиотеки — каза Рипред.
— Излизаш и четеш книги? — попита Грегор.
— Чета ги, гриза ги, според настроението — каза Рипред. — Добре, Горноземецо, можеш да оставиш мъничето при мен. Няма да го убия, но не обещавам да го науча на кой знае какво. И знаеш, че в Регалия ще си платиш жестоко за това.
— Не ме е грижа — каза Грегор. — Ако си въобразяват, че аз ще им върша мръсната работа, много се лъжат.