Всички хлебарки се притиснаха още по-плътно към земята, сякаш беше неизбежно майка му да ги размаже.
— Да, Създателко на принцесата и Най-страховита заличителко — едва успя да изсъска Темп.
— Отсега нататък ме наричайте Грейс. Разбрахме ли се? — каза тя. После се обърна към всички присъстващи на арената. — Всички тук, наричайте ме Грейс!
Хвана Бутс за ръка и се върна при прилепите, като си мърмореше: „Най-страховита заличителка. Що за приказки!”
Докато Викус запознаваше майка му с прилепите, Грегор прекоси арената и отиде при Рипред.
— О, я виж ти кой е тук! Майчето все пак те пусна да ни дойдеш на гости — каза плъхът.
— Дано да не си ме излъгал колко дълго трябва да останем, Рипред — каза тихо Грегор. — Дано да не се каниш да отведеш двама ни с Бутс на някакво дълго и опасно пътуване, за да намерим лекарството.
— Чел си пророчеството. В него се казва един ствено да те доведем тук — каза Рипред. — Сега, след като се появи, аз нямам нищо против да си идеш вкъщи. Повярвай ми, мога да мина без още една мисия с бъбривата ти сестричка и шестокраките ѝ приятелчета.
— Така ли си мислят всички? — попита Грегор. — Че съм тук само за срещата?
— Защо не ги попиташ? Не мога да знам какво става в миниатюрните мозъци на пълзливците. — Рипред зарови нокти в праха срещу бълхи зад ухото си и се провикна: — Може ли да започваме с тази предварително обречена на провал среща, Викус? Някои от нас имат живот за живеене. Колкото и да е кратък.
— Но къде са гризльовците? — попита Викус.
— Не знам. Лапблъд и Мандж трябваше да им съобщят — каза Рипред, като посочи другите плъхове с две бързи движения на опашката си.
— Само че не го направихме — процеди Лапблъд.
— Защо да го правим?
— Права е — каза Мандж. — Не хвърлихме всички тези усилия да прогоним гризльовците от земята си, само за да се съюзяваме с тях сега. Ако умрат от чумата, още по-хубаво!
— А и на кого са притрябвали? — добави Лапблъд.
— В пророчеството те изобщо не се споменават. — Тя взе да се чеше неистово по рамото. — Каква е тая отрова? Убива ли бълхите или само им отваря още по-голям апетит?
— Имахте съвсем ясни заповеди! — каза Рипред, като усилено търкаше гръб в мъха, за да облекчи сърбежа.
— Е, ако случайно не си забелязал, ние не приемаме заповеди от теб! — заяви Мандж.
Рипред скочи на крака и се обърна към двата плъха. Те приклекнаха в отбранителна поза, очаквайки атаката му, но той каза само:
— Ще довършим този спор в тунелите.
— Не е идеално, но ако гризльовците няма да присъстват, тогава чакаме само доктор Нивийв и Соловет — каза Викус. — А, ето ги и тях.
Един прилеп долетя откъм Регалия и от него слязоха Нивийв и Соловет.
Соловет откри срещата и помоли Нивийв да опише чумата. Лекарката взе от гърба на прилепа голяма книга с кожена подвързия. Сложи я на земята и коленичи пред нея. Книгата беше много дебела и със странни размери — висока около трийсет сантиметра и широка около метър. Нивийв я отвори и Грегор чу как пергаментовите страници припукват.
— Проучвам старите архиви и се мъча да открия някакво сходство между сегашната епидемия и други в миналото — каза Нивийв. — Преди около два века и половина е имало епидемия, забележително подобна на Проклятието на топлокръвните. Друга — само преди малко повече от осемдесет години. И в двата случая заболяването е било с треска, затруднено дишане и големи виолетови бубони по кожата. В Подземната страна са умрели хиляди.
— Прекрасно. Случайно да споменават за лекарство? — попита Рипред.
Нивийв обърна на друга страница и им показа рисунка с туш на растение, което имаше отчетливо звездовидни листа.
— Това растение. Нарича се звездна сянка. Среща се само на едно място.
— Никога не съм го виждала — отбеляза Лапблъд.
— Сигурно расте в Горната земя.
— Не, според сведенията, расте на същото място, откъдето е тръгнала чумата — каза Нивийв.
— „Там, във люлката, лекарството таи се сега” —вметна Викус, цитирайки от пророчеството.
— На острова с мушиците? — попита Грегор. Нс виждаше как изобщо ще вземат лекарството оттам. Мушиците щяха да ги оглозгат за секунди.
— Не, Грегор. Този остров е нов, а както каза Нивийв, чумата се е появила преди столетия. Възможно е мушиците да са пренесли чумата на острова, но той не е люлката — каза Викус.
— В такъв случай, къде е? — обади се Мандж.
— Изглежда, че люлката се намира в долината… в Лозето на очите — каза Нивийв.
Възцари се гробно мълчание. Накрая Лапблъд проговори: