— Със същия успех можем да си прережем гърлата още сега, вместо да влезем в Лозето.
— Но не се поколебахте да прогоните гризльовци-те в него — отбеляза кралица Атина.
— Гризльовците можеха да си изберат място из цялата Подземна страна — каза Мандж.
— Къде? В Мъртвата земя? Или на Огнените върхове? — попита сърдито Соловет.
— Точно ти нямаш право да говориш по този въпрос, Соловет, при сегашните обстоятелства — отвърна Лапблъд.
— Моля ви! — намеси се Викус, като прекъсна разправията. — Помнете, че сега на карта е заложен животът на всички ни. Нивийв, това растение никъде другаде ли не вирее?
— Опитаха се да го засадят в полетата на Регалия, но то загина почти веднага. Нямаме избор, освен да наберем големи количества от него от Лозето и да го преработим в лекарство.
— Искате да отидем в Лозето и да ви помогнем да намерите това лекарство, но каква гаранция имаме, че изобщо някога ще го видим? — попита Лапблъд.
— Сега ние, гризачите, измираме от глад! По ваша вина! Чумата се разпростира като горски пожар и а тунелите ни! Днес научаваме, че имате жълт прах, за да спрете бълхите, които я разнасят! Но изпращате ли ни го?
— Вие ни нападнахте — заяви Соловет със сурон глас. — А сега хленчите, когато трябва да си понесете последствията.
— Хленчим ли? — озъби се Лапблъд. Тя и Мандж приклекнаха и се приготвиха да нападнат. Ръката на Соловет политна към дръжката на меча ѝ.
Грегор не разбираше какво точно става, но беше наясно, че играта ще загрубее.
Рипред се изпречи между кипящите от гняв плъ хове и Соловет.
— Нещата се променят, Соловет — каза Рипред тихо. — Спомни си този момент, когато собствените ти мъничета заплачат от глад, а чумата спира сърцата им. Дори в този момент внукът ти лежи зад стъклена преграда в болницата.
— А какво ще кажеш за моята внучка, Лукса? Къде лежи тя, Рипред? — процеди Соловет.
— Не знам! Но трябва да оставиш това настрана, Соловет или да се върнеш и да кажеш на хората си да си изкопаят гробовете. Точно сега всички много се нуждаем едни от други! — каза Рипред.
Грегор така и не разбра как щеше да реагира Соловет, защото в този момент засвириха роговете. Предупреждението идваше откъм тунелите, през които се излизаше от Регалия. Появиха се десетина ездачи с прилепи и се отправиха през арената към Тунелите.
— Защо тръбят за тревога? Няма нападение на плъхове — каза Рипред озадачено.
— Трябва да има някаква заплаха, иначе нямаше да дадат сигнала — отвърна Соловет.
— Но кой би атакувал Регалия сега? — попита Ви-кус.
Отговорът дойде от тунелите. Беше прилеп с ярко оранжева козина. Грегор го виждаше за пръв път. Нещо не беше наред с него — размахваше неравномерно криле и летеше особено.
— Това е Икар! Но какво му е? — възкликна Нике.
Когато Икар се спусна към тях, Грегор видя пурпурните мехури в оранжевата му козина с процеждаща се от тях прясна кръв, белия език, който висеше и се полюшваше от устата му, трескавия поглед в очите му.
— Това е чумата! — изкрещя той. — Изглежда точно като Арес!
Икар се завъртя във въздуха с нестройно пърхащи криле и после изгуби контрол. Разнесоха се тревожни викове, а прилепът започна бързо да пада право към тях.
Глава 9
Когато Икар се удари в земята, Грегор чу как костите на врата на прилепа изпукват и се чупят. Умря мигновено. Нямаше движение, освен бликането на кръв от пурпурните мехури.
— Не го докосвайте! — предупреди Нивийв. Това обаче беше ненужно, тъй като почти всички инстинктивно побързаха да се отдръпнат от обезобразеното тяло на прилепа. Грегор се блъсна с гръб в една хлебарка, изгуби равновесие и падна назад. Два прилепа се сблъскаха при излитане. Единствено майка му, която беше само на няколко крачки от ужасяващото създание, когатото се приземи, не по мръдна. Стискаше Бутс в прегръдките си, замръзнала от ужас. Грегор се изправи на крака и затича към нея.
— Изгорете тялото! — нареди Соловет.
— Не! — изкрещя Рипред, но три факли вече бяха излетели от ръцете на войниците горе. — Не! — Рипред буквално скърцаше със зъби в пристъп на безсилен гняв.
— Махайте се оттук! Всички! Бягайте! — изкрещя той.
Когато факлите паднаха върху Икар, Грегор разбра причината за на пръв поглед налудничавата реакция на Рипред. Само миг, след като пламъците обхванаха козината, рояк малки, черни петънца излетя от тялото на мъртвия прилеп.
— Бълхи! — изкрещя Викус. — Бягайте!
Грегор сграбчи Бутс, хвана майка си за ръка и я издърпа върху гърба на най-близкия прилеп, който по една случайност се оказа кралица Атина. Вероятно не беше съвсем редно да скочиш на гърба на една кралица, без да поискаш разрешение, но сега не беше време за размяна на учтиви реплики. Докато се издигаха във въздуха, Грегор видя как плъховете и хлебарките изчезват в тунелите, водещи към Подземната страна. Всички на арената се качиха на прилепите и се понесоха във въздуха.