— Кой ви каза това? Че ви очакваме само за сpeщата? — попита Викус угрижено.
— Рипред — отговори Грегор. — Каза, че трябва да дойдем само за няколко часа. Че не сме ви нужни, за да открием лекарството. После изпрати една орда плъхове да ни сплашат и да ни изкарат от апартамента.
От погледите, които Викус и Соловет си размениха, Грегор разбра, че те за пръв път чуват за това.
— Боя се, че не е бил съвсем искрен — каза Викус.
— Какво имате предвид? — попита майката на Грегор.
— Иска да каже, че Рипред е излъгал — каза Соловет.
— Може наистина да е смятал, че присъствието им не е необходимо за… — изрече Викус немощно.
— Излъгал е! — повтори Соловет. — Не го защитавай. Той прекрасно знае, че без горноземците мисията за търсене на лекарството няма да се състои! Очевидно е рещил, че няма друг начин да ги доведе долу. Не знам за теб, Викус, но и аз бих направила същото.
Грегор не се съмняваше, че тя би го направила. Соловет изобщо не би се интересувала какво искат Грегор или семейството му. Не и за сметка на Регалия.
— Не можем да ги принудим да останат, Соловет! — заяви Викус. Грегор никога не го беше виждал толкова ядосан. — Доведохме ги под лъжлив предлог. Не можем да ги задържим насила!
Майката на Грегор се вкопчи в ръката на Викус като в спасително въже.
— Тогава значи ще ни изпратите у дома? Можем ди си тръгнем?
— Не! — каза Соловет.
— Да! — отговори Викус. — Нике! Приготви се да отведеш горноземците у дома!
— Стражи! — извика Соловет.
Грегор беше объркан от разигралата се пред тях борба за надмощие. Никога не беше виждал Викус и Соловет да спорят по този начин и това го смути. Кой всъщност можеше да вземе това решение? Какво щеше да стане, ако се опитат да си тръгнат? Какво трябваше да направи?
— Чакайте! — Грегор хвана майка си за ръка. — Виж, мамо. Ходих да видя Арес. Той е много зле. Умира, мамо. Не мога да го оставя така. Така че какво ще кажеш вие с Бутс да се приберете, а аз да остана и да се опитам да помогна? Може ли? Заведи Бутс, Лизи и баба във Вирджиния. Татко ще ме изчака да се върна горе. После и ние ще дойдем във Вирджиния.
— Това може да е приемлив компромис — каза Викус, като изгледа съпругата си.
— Бихме могли да изложим пред съвета това предложение — каза Соловет, макар че не звучеше убедена.
— Не мога да те оставя тук долу, Грегор — каза майка му. — Съжалявам за приятеля ти. Наистина. Но не мога да те оставя тук.
— Виж, мамо, едва ли ще пуснат и трима ни да си тръгнем оттук — каза Грегор. — Моля те, вземи Бутс и се приберете вкъщи. — Стисна здраво ръката ѝ. Отне му само няколко секунди да долови, че нещо не беше наред.
Майка му каза нещо, но той не чу думите. Грегор прокара пръсти по кожата на ръката ѝ. Не, не му се беше сторило. Имаше нещо.
— Грегор, слушаш ли ме? — попита умолително майка му.
Но той не я слушаше, а се помъчи да осмисли това, което му подсказваха пръстите. И с всички сили се помъчи да го накара да изчезне. Но не успя.
Грегор бавно повдигна ръката на майка си към светлината на близката факла и избърса от нея жълтия прах. Върху кожата ѝ се надигаше малка червена подутина от ухапване.
ЧАСТ 2
ДЖУНГЛАТА
Глава 10
Майка му замръзна и не откъсваше поглед от ръката си. Когато останалите от групата видяха ухапването, всякакво движение и звук спряха. Нямаше шепот, нито дори прошумоляване на крило или дреха.
Любопитна, Бутс се покатери на една седалка да види какво гледат всички.
— Трябва ти розово — каза тя, когато видя ухапването.
Грегор разбра, че тя имаше предвид розовия успокояващ лосион, който слагаха на ухапвания от насекоми през лятото.
— Трябва да си ида у дома — прошепна майка му.
— Не можем да ви пуснем — каза Викус и поклати тъжно глава. — Не и сега.
— Ако чумата пламне в Горната земя, това ще означава унищожението и на тамошните топлокръвни — каза Соловет.
— Трябва веднага да ви сложим под карантина — каза Нивийв.
Соловет докосна рамото на майка му.
— Дълбоко съжаляваме, че стана така — каза тя и въздъхна. — Нике, заведи я и се яви да те прегледат за ухапвания.
Грегор още държеше майка си за ръка. Не можеше да я пусне.
— Мамо…
Тя внимателно откопчи пръстите му и отстъпи назад.
— Заведи сестра си вкъщи.
Кимна ли? Грегор не беше сигурен. Но майка му се качи на гърба на Нике и изчезна.
— Всички трябва незабавно да бъдем прегледани за ухапвания — каза Нивийв.