Качиха се на прилепите, но не минаха през града, а поеха по няколкото тунела над бялата кипяща река, която течеше край Регалия. На кея не ги посрещна никой. Жълтият прах беше достатъчен да държи хората настрана.
Изпратиха ги да се изкъпят, а после се съблякоха и седем екипа от лекари прегледаха кожата им за ухапвания на ярка светлина. Бутс, която имаше силен гъдел, се кикотеше през цялото време. Грегор се подложи на прегледа, без да възрази, но беше почти сигурен, че двамата с Бутс не са били ухапани.
„Може и да избягаш сега, но пророчеството все някак ще те намери”, чу да казва баба му.
О, беше го намерило, и още как. И беше впило зъби в него. И в Бутс. И нямаше да ги пусне, докато не свършеше целият ужасяващ епизод. Майка им беше заразена с чума. Сега воинът… принцесата… трябваше да тръгнат, за да се опитат да намерят лекарството.
На Грегор му идваше да изкрещи — към всички, без да се обръща конкретно към някого. Не беше ли достатъчно, че Арес, Хауард и Андромеда се разболяха? Щеше да намери начин да отиде на мисията. Но майка му никога нямаше да пусне Бутс да отиде Къде… как се казваше? В Лозето на очите? За да се Изпълни пророчеството, майка му трябваше да бъде отстранена. Поставена под карантина. Превърната В жертва. Да, що се отнасяше до пророчеството, Всичко вървеше точно по план.
Чувстваше се изтощен от отговорността, която трябваше да поеме. Толкова му беше втръснало да бъде насила завличан в Подземната страна. Да очакват от него да решава проблемите им. Да се налага другите от семейството му да страдат по причини, които изобщо не ги засягат.
След като установиха, че двамата с Бутс нямат ухапвания от бълхи, им дадоха нови копринено меки долноземски дрехи. Грегор успя да ги убеди да му върнат ботушите, но първо ги прегледаха за бълхи и ги дезинфекцираха. Докато седяха на една Пейка в болницата и чакаха да научат нещо за другите, Бутс клюмна и задряма на рамото му. Нищо чудно, тя беше спала само два часа. Викус изпрати да доведат Дулсет, бавачката, която се беше грижила за Бутс при предишните им посещения.
Дулсет взе спящото момиченце от ръцете на Грегор, а после го докосна по рамото.
— Много съжалявам за майка ти. Но не губи кураж. Ще намериш лекарството. Сигурна съм в това.
Тонът ѝ беше толкова мил, че Грегор едва се удържа да не рухне и да ѝ каже как просто се налагаше да намери лекарството. Как майка му просто трябваше да оживее. Как цялото му семейство щеше да се разпадне, защото всичко се крепеше на нея. Как тя не можеше да умре, защото той не си представя ще живота без нея. И как Грегор щеше да е виновен за всичко… за ужасната ѝ смърт… за пурпурните мехури… за усилието да си поеме въздух… защото той искаше да направи това пътуване до Подземна та страна… а тя — не.
Но каза само:
— Благодаря, Дулсет.
След като всички, присъствали на срещата, бяха грижливо прегледани, под карантина изпратиха общо трима: майката на Грегор и два прилепа — Касиопея и Полукс.
В дъното на коридора Грегор видя Нивийв, която пишеше нещо върху клипборд с листа. Приближи се и докосна ръката ѝ.
— О-о! — възкликна тя. Ръката ѝ отскочи рязко встрани и перодръжката, с която пишеше, остави голямо петно върху пергамента ѝ.
— Извинете — каза Грегор. Ау, тя наистина лесно се стряскаше. Разбира се, да прекарваш дните си и лекуване на пациенти, болни от чума, не беше най приятното занимание на света.
— Може ли да ми кажете къде е мама? — попита Грегор.
— Поставихме я под изолация — каза Нивийв. Ела, тя спи, но можеш да я видиш.
Лекарката поведе Грегор през болницата.
— Знае ли, че двамата с Бутс не сме били ухапани?
— Да. Но въпреки това беше много разстроена — каза Нивийв и разтри окото си — клепачът ѝ потрепваше. — Дадох ѝ успокоително.
Грегор си помисли, че и на самата Нивийв щеше да ѝ дойде добре малко успокоително, но не го каза.
Майка му беше в отделна стая в същия коридор, като Арес, Хауард и Андромеда. Грегор погледна през стъклената стена и видя, че бяха отмили от нея жълтия прах и сега беше облечена в чиста бяла пижама. Изглеждаше малка и слаба в болничното легло. Добре, че спеше. Ако можеше да говори, щеше да нареди на Грегор да си върви у дома, а той щеше да е принуден да ѝ каже, че двамата с Бутс вече не могат да се върнат, и тя щеше да се побърка. Затова запечата в ума си образа на майка си. Дали не я виждаше за последен път?
Помъчи се да не мисли за това и се обърна към Нивийв.
— Имам нужда от помощта ви. Трябва да науча всичко, което знаете за чумата — каза той.