Време. В крайна сметка всичко беше въпрос на време.
— Колко време минава от ухапването до заразяването? — попита той.
— Много е различно. Арес, например, беше първият долноземец, който се разболя, но той е забележително издръжлив. Изглежда, че хвъркачите не се разболяват така бързо, както хората. Хауард и Андромеда започнаха да проявяват симптоми едва през последните няколко дни. Но не знаем дали са се заразили от мушиците или когато доведоха Арес в болницата. Майка ти… като човек, ухапан от някоя от бълхите на Икар, очевидно напреднал случай… — Нивийв се поколеба.
— Трябва да знам истината. Колко време бихте ѝ дали? — настоя Грегор.
Нивийв сведе поглед и започна да разтрива челото си с трепереща ръка.
— Ако нещата вървят зле… може да я изгубим след две седмици.
Глава 11
Каменният под беше студен. Грегор лежеше на една страна и държеше малко огледало. Опитваше се да прочете „Кървавото пророчество”, но не беше лесно.
— Известно ви е, че го знам наизуст — каза той.
— Известно ни е, Грегор, но ние с Нериса смятаме, че е важно да видиш оригинала — отвърна Викус. — Възможно е да се сетиш за нещо от начина, по който е написано.
Грегор пак погледна в огледалото.
Първите две пророчества с негово участие бяха издълбани с големи букви точно в средата на стените на каменната стая, която съдържаше всички видения на Сандуич. Това, трето поред, беше почти неразгадаемо.
Първо, „Кървавото пророчество” беше на пода, което може би нямаше да е проблем, ако не беше ситно написано в ъгъла. Второ, буквите бяха много малки и имаха множество объркващи завъртулки и украшения. Освен това, разбира се, беше написано огледално.
Както и да се въртеше и обръщаше, колкото и да нагласяваше светлината и да присвиваше очи, за да различи буквите, Грегор не можеше да го види ясно. През повечето време виждаше собственото си лице, вместо пророчеството. Когато ръката, която държеше огледалото, започна да изтръпва, той най-после се предаде.
— Защо е написано така? Сякаш Сандуич не е искал да можем да го прочетем — каза Грегор.
— Искал е да го прочетем, Грегор. Иначе никога нямаше да го напише — каза Викус, коленичи и прокара ръка по буквите. — Но Нериса е убедена, че той нарочно го е написал така, че да се чете трудно.
— Така ли? Защо, Нериса? — попита Грегор, като се изправи и я погледна.
Когато Лукса изчезна в тунелите на плъховете, Нериса, като последен жив член на кралското семейство, беше коронована за кралица. Много хора се бяха противопоставили на коронацията ѝ, защото тя получаваше видения за бъдещето, поради което я смятаха за луда. Други просто се съмняваха дали има нужната физическа сила за тази задача. В момента тя се беше свила, увита в наметало, на пода и се облягаше на стената. Сега, когато беше кралица, беше по-добре облечена и косата ѝ беше прибрана. Но беше по-кльощава и по-нервна от всякога.
— Защото самото пророчество е трудно за четене. Смисълът му е труден за разбиране — каза Нериса.
— Има само една част от него, която наистина ми се струва объркваща — каза Грегор. Първата строфа гласеше, че ще избухне чума. Добре, тя беше тук. Третата се казваше, че Грегор и Бутс трябва да дойдат. Добре, те бяха дошли. Петата гласеше, че топлокръвните трябва да открият лекарство. Хубаво, щяха да опитат. Седмата строфа твърдеше, че ако не намерят лекарство, ще умрат. Ясно, това го знаеха.
Но имаше едни думи, които се появяваха във втората, четвъртата, шестата и осмата строфа. Повтарящата се строфа. Това беше объркващата част.
ТРИ ПЪТИ В КРЪГЗАВЪРТИ СЕ СЕГА,
ВИЖДАШ ЯСНО КАКВО ТЕ СПОЛИТА, НО НЕ И КОГА.
ЛЕКАРСТВО И ЗЛО СЕ ПРЕПЛИТАТ В НИШКА ЕДНА,
И ОФОРМЯТ ЕДИНСТВЕНА, ЗДРАВА ЛОЗА.
— „Три пъти в кръг завърти се сега” — каза Грегор. — Какво означава това?
— Преди да те обременя с трупаните няколко века мнения на различни учени, какво е твоето тълкувание, Грегор? — попита Викус.
Грегор обмисли отново строфата, прехвърляйки думите в ума си.
— Ами, звучи ми, сякаш Сандуич се опитва да ни каже… че грешим. Сякаш каквото и да си мислим, че се случва… не е това.
— Да. Не само, че грешим сега. Но докато „се въртим и въртим”, все така не виждаме истината — каза Нериса.