— Значи… ако грешим… тогава защо да правим каквото и да е? — каза Грегор. — Защо изобщо да отидем в Лозето на очните ябълки или както там се нарича?
— Защото другата възможност е да не правим нищо — каза Викус. — А в пророчеството се посочва пътуване. Трябва да отидем до люлката, за да намерим лекарството. Изглежда вероятно „единство ната лоза” да расте в лозе, нали? Затова отиваме, навярно по пътя ще разгадаем и тази строфа.
— Като казваш „ние” нас двамата ли имаш предвид? Защото този път ще дойдеш с мен? — попит Грегор с надежда.
Викус се усмихна.
— Не, Грегор. Признавам, че като казах „ние”, говорех най-общо. Не мога да дойда. Но ако това е някаква утеха, Соловет планира да пътува с теб.
— Е, това вече е нещо — каза Грегор. Би предпочел Викус да му помага да разгадае пророчеството, но знаеше, че Соловет ще е по-добра в битка. А ако това място беше толкова опасно, колкото мислеха всички, щеше да му е нужна. — А Рипред? Той ще дойде ли?
— Казва, че не би го пропуснал за нищо на света — каза Викус.
Грегор почувства как се обнадеждава малко. Щом там бяха и Рипред, и Соловет, можеше и да успеят.
Един долноземец почука на вратата и съобщи, че ги викат.
— Плъховете и пълзливците сигурно са се върнали — каза Викус. — Ще продължим срещата зад стените на двореца. Хайде да вървим.
Тръгнаха по коридора и Грегор подаде огледалцето на Нериса.
— Задръж го — каза тя. — Може пак да ти потрябва
Той разсеяно го пъхна в задния си джоб.
Още щом прекосиха прага, разпозна мястото. Как можеше да го забрави? Обхвана с поглед каменните редове от седалки, издигнати около сцена, разположена в средата на кръглото помещение. На този подиум — именно там двамата с Арес бяха изрекли обетите, които ги обвързваха в клетвен съюз. Сега сцената беше пуста, но в залата седяха няколко групи. Съветът, състоящ се от хора, се беше настанил на част от седалките. Прилепите седяха от дясната страна на хората, хлебарките — от лявата, а плъховете се въртяха на пейките от отсрещната страна.
Викус и Нериса отидоха да седнат при другите хора, но Грегор изпита онова странно чувство, което беше изпитал в училищната столова един ден, когато Анджелина и Лари бяха болни и отсъстваха от училище. Не знаеше къде да седне. Не при плъховете, това беше сигурно. Но не харесваше особено членовете на съвета на Регалия, които вероятно се чудеха как да го хвърлят от някой скален зъбер заради държавна измяна. Прилепите бяха утежнили живота на Арес, като го бяха отхвърлили. Накрая Грегор реши да седне при хлебарките. Те бяха единствените, с които се чувстваше наистина удобно.
Викус откри срещата, като поздрави официално Всички и после мина направо към темата.
— И така, пътуването до Лозето на очите става все по-наложително с всяка изминала минута. Трябва да започнем веднага. В момента предложените участници в мисията са Грегор и Бутс, тъй вито се изисква присъствието на воина и принцесата. Нике ще бъде техният хвъркач, като така ще имаме още една принцеса, ако сме изтълкували погрешно ролята на Бутс. Соловет и нейният клетвен съюзник, Аякс, допълват групата на хората и хвъркачите. Рипред, Мандж и Лапблъд ще представляват гризачите. А тъй като Сандуич специално споменава пълзливците, Темп храбро предложи услугите си.
— Наистина ли се налага да влачим с нас тоя пълзливец? — попита Мандж.
— Винаги може да го изядем, ако закъсаме с храната — отвърна Лапблъд.
При този коментар някои от прилепите и хората се разсмяха. Вечно се подиграваха на хлебарките.
Темп не каза нищо, но потрепери леко при под мятането на Лапблъд.
Грегор погледна плъха право в очите.
— Или може да изядем теб. Никога не съм ял плъх. Но с подходящ сос… кой знае — може и да е вкусно.
Сега се засмя само един от участниците в срещата. Рипред.
— Е, поне пътуването няма да е скучно!
— Още не сме тръгнали — изсъска Лапблъд. — Все още не сте ни убедили, че имаме полза от това.
— Съветът се съгласи да отвори риболовните територии на запад — каза Викус. — Това би трябвало да осигури на гризачите достатъчно храна.
— А жълтият прах? — попита Мандж. — За убива не на бълхите?
Сред хората настъпи мълчание. После на Грегор му се стори, че Викус въздъхва.
— Няма прах, няма сделка — заяви Лапблъд.
Какво? Нима цялата мисия щеше да пропадне, защото хората отказваха да изпратят на плъховете прах срещу бълхи? Наистина ли искаха чак толкова много? Грегор си помисли за пръскащите се пурпурни мехури и как от тях се процеждат гной и кръв…
Скочи на крака и изкрещя на съветниците: