— Нали ще ме вземеш след училище? Ще бъдеш тук? — попита Лизи на вратата.
— Разбира ce — обеща Грегор. Тя го изгледа с упрек. През последния месец я беше забравил два пъти и тя трябваше да седи в училищната канцелария и да чака някой да дойде да я прибере. — Ще бъда тук!
Грегор тръгна пак срещу вятъра почти с облекчение. Зъбите му тракаха, но поне имаше няколко минути спокойствие. Мислите му веднага се насочиха към Подземната страна и какво ли ставаше сега там, някъде далече под краката му. Беше само въпрос на време, преди да го повикат да се върне долу — той знаеше това. Точно затова прекарваше толкова много време в банята, като проучваше новото пророчество и се мъчеше да разбере думите, обзет от отчаяно желание да се подготви по всякакъв начин за онова, което го чакаше. Долноземците разчитаха на него.
Ах, тези долноземци! Отначало намираше оправдания за мълчанието им, но сега беше направо бесен. Не само че нямаше новини за Лукса и другите му изчезнали приятели: Грегор не знаеше и какво се е случило с Арес, големия черен прилеп, на който имаше повече доверие, отколкото на всеки друг в Подземната страна. Арес и Грегор бяха клетвени съюзници и бяха положили клетва да се защитават взаимно до смърт. Пътуването с цел да открият и убият Гибелния беше ужасно, но ако от него беше произтекло нещо хубаво, то беше, че връзката между Грегор и Арес беше станала непоклатима. За нещастие Арес беше изгнаник сред хората и прилепите. Беше оставил първия си клетвен съюзник, Хенри, да падне и да загине, за да спаси живота на Грегор. Въпреки че Хенри беше предател и Арес беше постъпил правилно, долноземците го мразеха. Освен това обвиняваха прилепа за това, че не е убил Гибелния, макар че, строго погледнато, това беше задача на Грегор. Грегор имаше лошото предчувствие, че където и да беше, Арес страда.
Грегор отвори вратата на училището и се опита да не мисли за Подземната страна и да насочи вниманието си към задачите по математика. Всеки петък денят започваше с тест. После следваше баскетбол на един кош в салона по физическо, някакъв експеримент с кристална захар в часа по естествени науки и накрая — обяд. Стомахът на Грегор винаги почваше да стърже от глад поне цял час, преди да стигне до училищната столова. Заради студа, усилията да пестят храната вкъщи, за да стигне за по-дълго и факта, че просто растеше, той беше непрекъснато гладен. В училище получаваше безплатен обяд и си изяждаше всичко от подноса, дори да не му харесваше. За щастие петък беше ден за пица, която той обожаваше.
— Ето, вземи моята — каза приятелката му Ан-джелина, като премести своето парче пица в чинията му. — И без това съм прекалено нервна, за да ям. — Тази вечер се играеше училищната пиеса, а Анджелина изпълняваше главната роля.
— Искаш ли да преговорим още веднъж репликите? — попита я Грегор.
Текстът се озова моментално в ръката му.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против? Излизам на сцената ето на това място…
Сякаш той не го знаеше прекрасно. Грегор и общият им приятел Лари преговаряха репликите с Анджелина всеки ден от шест седмици насам. По-често това се падаше на Грегор. Студеният, сух зимен въздух влошаваше астмата на Лари и от четенето на глас започваше да кашля. Миналата седмица лежа в болницата с тежък пристъп и още изглеждаше малко отпаднал.
— Няма значение, все едно ще забравиш всичко — обади се Лари, който рисуваше върху салфетката си нещо, което приличаше на око на муха. Не вдигна поглед.
— Не говори така! — ахна Анджелина.
— Ще бъдеш пълна скръб, също като в предишната пиеса — подхвърли Лари.
— Да, едва издържахме до края — кимна Грегор.
Анджелина беше играла прекрасно в миналата пиеса. Всички го знаеха. Тя се опита да скрие доволното си изражение.
— Я ми припомни пак, ти какво играеше? Някаква буболечка, нали? — каза Грегор.
— Нещо с криле — рече Лари.
Тя беше играла феята кръстница в „Пепеляшка”, само че действието се развиваше в Ню Йорк.
— Може ли да започваме вече? — помоли Анджелина. — За да не се изложа напълно довечера?
Грегор преговори репликите с нея. Всъщност нямаше нищо против — така се разсейваше от по-мрачните мисли.
„Дръж мислите си в Горната земя”, нареди си той. „Иначе само ще се побъркаш”.
И през остатъка от деня се справи доста добре с тази задача. Изкара часовете в училище и прибра Лизи вкъщи, а после се отби в апартамента на Лари. Майката на Лари поръча китайска храна като специална почерпка и отидоха да гледат пиесата. Беше забавна и Анджелина беше най-хубавото нещо в нея. Когато се върна, Грегор донесе на сестрите си цял джоб сладки с късметчета, които беше запазил от вечерята. Бутс никога не беше виждала сладки с късметчета и все се опитваше да ги яде заедно с хартията.