— Видение ли? — каза Лапблъд, натъртвайки препалено силно думите, сякаш говореше на много малко дете. — Веднъж и аз си помислих, че имам видение, но се оказа, че се дължи на едни много развалени гъби. Да не би напоследък да ви хранят с гъби, Ваше величество?
— Нериса не обича гъби и макар виденията ѝ невинаги да са пълни, те са били много ценни за нас — рязко отвърна Викус.
— Кой е този водач? — попита Соловет.
— Не мога да ви кажа. Повярвайте ми. Мога да ви кажа само, че ще се срещнете с него след около осем часа, считано от сега, при Арката на Тантал — каза Нериса.
— Нима? Хайде сега, не ме разбирай погрешно, скъпа, обожавам Арката на Тантал. Там винаги се намира някой и друг кокал за глозгане — каза Рипред. — Но какво ще стане, ако си си измислила този водач?
— Ако само съм си измислила този водач, тогава няма да сте в по-лошо положение, отколкото сте в момента — каза Нериса. — Арката на Тантал е също толкова подходящо място за влизане в джунглата, колкото и всяко друго.
— Да, ако не обръщаш внимание на купищата скелети, които се трупат около нея, е първокласно място! — заяви Рипред.
Разнесе се одобрителен шепот.
— Там ще ви чака водачът ви, Рипред — каза Нериса. — Дали ще решите да се срещнете с него, или не, е ваша работа.
Грегор изпита възхищение от Нериса. Едва ли и беше лесно да понася подигравките на плъховете, особено когато не я подкрепяше никой от хората, освен Викус. Може би Грегор грешеше, и в край на сметка в нея се криеше кралица. Освен това, тя му беше спасила живота по време на процеса след онази каша с Гибелното пророчество. Беше ѝ длъжник.
— Е, точно там отивам — каза Грегор високо. При Арката на Тантал. За мен думите на Нериса са достатъчно убедителни.
— Така да бъде тогава — каза Рипред. Но стрелна Грегор с поглед, който сякаш добавяше: „Тъпак такъв”.
Плъховете, които щяха да пътуват до джунглата пеш, трябваше да тръгнат незабавно, за да стигнат навреме за срещата след осем часа. Прилепите щяха да прелетят същото разстояние много по-бързо и Грегор разполагаше с няколко часа, за да се приготви.
Той се качи обратно в луксозно обзаведената стая, тъй като не му бяха приготвили друга, и помоли един долноземец за нещо за писане. Донесоха му три чисти свитъка пергамент, шишенце мастило с перодръжка. Хвърли доста усилия, докато овладее писането с перодръжка и мастило. Всъщност първите два свитъка се превърнаха в листове за упражнения, а когато най-после успя да напише писмото, то беше толкова изпъстрено с мастилени петна и размазани букви, че само можеше да се надява да е четливо.
Колкото до съдържанието… беше прекарал много време в мъчително колебание какво да напише, Но успя да съчини само това:
Скъпа мамо,
Ще направя това, което мисля, че би направила
ти, ако аз бях болен от чума. Ще се опитам да
открия лекарство. Моля те, не ми се сърди.
Обичам те,
Грегор
Отначало мислеше да пише и на баща си, но кратката бележка до майка му го изтощи. Освен това, щяха да му трябват страници да обясни как цялото това нещастие беше сполетяло семейството му. Реши да помоли Викус да му пише и да остави свитъка в решетката на пералното помещение.
Марет се появи на вратата. Беше преметнал раница през ръката, с която не държеше патерицата. Лицето му беше зачервено и дишаше тежко. Разходката из двореца го беше изтощила.
— Здрасти, Марет. Ела да седнеш — каза Грегор и му направи място на канапето.
— Може би само за малко — каза Марет. Отпусна се с благодарност до Грегор и подпря патерицата си на облегалката. — Идеята е да си възвръщам малко по малко силите всеки ден, като обикалям из двореца. Но изкачването по стълбите все още ми е трудно.
Грегор усети как го пробожда тъга при спомена за тренировките с Марет. Колко бързо можеше да тича той, колко силен беше. Това беше преди да тръгнат да търсят Гибелния и преди Марет да изгуби крака си. Какво ли щеше да прави занапред? Вероятно още можеше да лети с Андромеда, ако ти оздравееше от чумата, но със сигурност вече не можеше да бъде войник.
— Какво носиш в раницата? — попита Грегор.
— О, позволих си да ти избера някои неща от музея. Може и сам да отидеш, разбира се. Но тъй като бяхме заедно в предишните две мисии, имам известна представа какво ти трябва — каза Марет.
Грегор отвори раницата и намери няколко фенерчета и много батерии.
— Да, точно това бих си избрал и аз.
— Тук отстрани сложих една ролка от това синьо лепкаво нещо — каза Марет и измъкна чисто нова ролка тиксо от страничния джоб. — Хауард каза, че си използвал както за прикрепване на превръзки, така и за да направите сала, след като изгубих съзнание.