— Не знам… щях да живея без война. Струва ми се като… вълшебна приказка — каза Марет. — Имате ли такива в Горната земя?
— Вълшебни приказки — да, имаме.
— Прилича ми на приказка — каза Марет.
Когато долноземецът се върна да събере съдовете, Грегор посочи остатъка от скаридите.
— Може ли да взема това с мен?
Долноземецът изглеждаше объркан.
— Да го вземеш с теб… къде?
— На пътуването. Може ли да го прехвърлите в някакъв плик или нещо такова? — помоли Грегор.
Долноземецът държеше купата и се взираше в сметановия сос.
— Да го сложим в плик? — Изглежда тук в Подземната страна торбичките с остатъци от храната за кучето бяха непозната идея.
— Навярно можеш да го сложиш в мех за вино, Лусънт и тогава няма да се разсипе — обади се услужливо Марет. — Запушалките са здрави.
— О, да — каза Лусънт с облекчение. — Мех за вино.
Грегор изпрати Марет до болничното крило и го помоли да се погрижи майка му да получи писмото. Един лекар му каза, че го викат да отиде на кея. Когато пристигна, видя, че всички го чакат, за да потеглят.
Викус, Соловет и двама мъже стражи бяха яхнали прилепи.
— Мислех, че няма да дойдеш — обърна се Грегор към Викус.
— За да е по-сигурно, със стражите ще ви придружим до Арката на Тантал. После в джунглата ще влезе само определената група — каза Викус.
Нике, която нямаше ездач, чистеше черно-бялата си раирана козина. Дулсет стоеше до нея и държеше в ръце заспалата Бутс. Темп седеше в краката ѝ, Грегор за малко не попита: „Къде е Арес?”, преди рязко да си припомни реалността.
Грегор отиде при Нике.
— Е, сигурно в това пътуване ще летим заедно? — попита той.
— Ако нямаш нищо против — каза Нике. — Не съм толкова силна и едра като Арес, но съм доста маневрена.
— Идеална си — каза Грегор. Не беше нужно да му изтъква качествата си. Никой не можеше да замени Арес, но Нике изглеждаше добър прилеп. Грегop изведнъж се почувства изтощен. В събота през нощта не беше спал изобщо, а сигурно вече беше неделя вечер. — Хей, Нике, имаш ли нещо против да поспя малко?
— Разбира се — каза Нике. Грегор сложи раницата на гърба си за по-сигурно и легна на една страна върху гърба на Нике. Мехът със скаридите в сметанов сос не беше лоша възглавница. Той протегна ръце и пое Бутс от Дулсет. Темп се покатери в краката им.
— Ако още летим, събуди ме, като се събуди Бутс, може ли, Темп? — каза Грегор.
— Събудя аз, ако се събуди, аз събудя — каза Темп, което Грегор прие като „да”.
— Лети високо, Горноземецо Грегор — пожела му Дулсет.
— Лети високо, Дулсет — каза Грегор и щом Нике се издигна във въздуха, той сключи ръце около Бутс и заспа.
Когато се събуди, лежеше върху камък. Мехът за вино беше още под главата му. Беше завит с одеяло, макар да нямаше нужда от него; въздухът беше топъл. Ръцете му бяха празни, но чу как Бутс бъбри оживено с Темп.
Усети и аромат от готвене. Обърна се и видя огън, на който се печаха няколко едри риби. Прилепите бяха скупчени заедно и спяха. Хората и плъховете се бяха пръснали на малки групи и разговаряха. Бутс обикаляше върху гърба на Темп: двамата играеха някаква малка игра, в която тя хвърляше топката и после я гонеха.
Намираха се на голяма поляна, заобиколена отвсякъде с гъста джунгла. Грегор извади фенерчето от раницата си и насочи лъча към дърветата. Не, не бяха дървета. Бяха лиани и лози. Дебели, подобни на въжета лози, които се увиваха и преплитаха една в друга и се извисяваха над главата му. От тях се носеше жужене, което имаше смътно механичен звук. Чуваха се щракания, бръмчене и потропване. Цялата джунгла гъмжеше от живот.
Грегор се надигна, седна и видя купчина съвсем бели кости, струпана на няколко крачки от главата му. Отначало си помисли, че това е някаква гадна шега от страна на Рипред, но щом освети с фенерчето наоколо, видя, че навсякъде имаше скелети. Сигурно бяха стигнали до Арката на Тантал. Да, там, в периферията на джунглата, Грегор забеляза купчина едри камъни, чиято форма напомняше арка. Камъните изглеждаха нестабилни, сякаш лесно можеха да паднат на главата на някой, достатъчно лекомислен да мине под тях. Нищо чудно, че никой не искаше да идва тук. Дано Нериса да беше права.
— Цялото това нещо е глупаво — изръмжа Лапблъд. — Седим си тук и направо просим да бъдем изядени, и за какво? Заради измишльотините на някакво лудо момиче.
— Тя не е луда — каза Викус.
— Е, поне трябва да признаеш, че е леко неуравновесена. Помниш ли, когато ти каза, че кроя заговор да превзема Извора с армия от омари? — каза Рипред.