— Знам — каза Хамнет. — И Сузана ли е мъртва?
— Не, тя е добре. Вече има пълен замък с деца. Горноземецът познава едно от тях — каза Рипред. Как му е името?
— Хауард — каза Грегор. Беше малко объркай от всичко, на което току-що стана свидетел.
— Познавам Хауард. Беше горе-долу на възрастта на Хазард, когато заминах — каза Хамнет. Рейджър, как е той? — Думата „рейджър” беше изречена с много презрение.
Възхищението, което Грегор изпита, когато Хамнет спря битката, се изпари.
— Под карантина е — каза Грегор. — Но ще му предам много поздрави от теб, ако се върна. Стига да е още жив.
Рипред удари Грегор с опашка по врата. Не достатъчно силно, за да го събори, но достатъчно силно, за да го заболи.
— Внимавай какво говориш — предупреди го той.
Грегор разтри главата си и изгледа намръщено Рипред, но млъкна. В края на краищата, наистина не знаеше как стоят нещата с Хамнет. Той очевидно не се разбираше със Соловет. Тя очевидно беше разгневена, че беше напуснал Регалия. Но може би той имаше основателна причина да си тръгне. Може би Грегор трябваше да разбере какво се беше случило. А може би — ето това вече беше добра идея — може би трябваше просто да си гледа работата и да се заеме с откриването на лекарството.
Хамнет повика всички и се разделиха на три групи. Грегор, Бутс, Темп и Нике бяха в едната. Хамнет, Хизард и Фрил бяха в другата. Плъховете образуваха третата.
— Е, кой сега ще дава заповеди? — попита Грегор. Хамнет им беше водач, но беше трудно да си представи някой да се разпорежда с Рипред.
— Нe и ти, и това е всичко, което трябва да знаеш — каза Рипред. При тези думи Хамнет и другите плъхове се разсмяха. — Имаше нещо да кажеш, Хамнет?
— Благодаря, Рипред. Сега, преди да влезем в Джунглата, нека изясня нещо. Тук не е място за мечове и нокти. Яжте само храната, която си носите. Внимавайте пламъкът на фенерите да не опърли нищо. Не стъпквайте нито едно плодче, не наранявайте нито едно листо, стъпвайте по корените колкото е възможно по-внимателно — каза Хамнет.
— Какво? Не мога да изям дори стръкче лоза? — попита Мандж.
— Можеш — отвърна Хамнет. — Ако искаш да си рискуваш живота.
— Те са само растения — каза Лапблъд.
— Някои са само растения. Но онези, които са безобидни, напълно приличат на другите, които са отровни, задушаващи или месоядни — каза Хамнет — Изглеждат като тях, миришат като тях, държат се като тях. Познавате ли разликата между това, което може да изядете, и другото, което може да ви изяде?
— Едва ли могат да ни изядат — каза Грегор несигурно. — Не могат, нали?
Хамнет само му отправи познатата полуусмивка.
— Питай скелетите.
Глава 14
Докато Грегор се чудеше дали има достатъчно смелост да влезе в джунгла, пълна със смъртоносни растения, Хамнет организира по-практичните страни на пътуването. Най-важното беше светлината. Вместо обичайните факли с открит пламък, жителите на Регалия им бяха осигурили стъклени фенери с дръжки. Фенерите бяха наполовина пълни с бледо на цвят масло с леко сладникав мирис и имаха фитили. Освен ако някой от тях не се счупеше на земята, пламъкът вътре нямаше да засегне растенията.
Батериите на фенерчето на Грегор се изтощиха Окончателно малко преди да запали фенера си. За своя голяма изненада все още можеше да вижда! Не много добре, не като на дневна светлина. Но достатъчно добре, за да различава силуетите на отделните лози наоколо. Въпреки че лагерният огън беше изгасен, електрическото фенерче — изключено, а фенерите не бяха запалени, цялата джунгла се виждаше. Той остави фенера си и отиде да разузнае. Откъде идваше светлината? Изглежда се излъчвашe от самата земя. Нагоре отслабваше, а после на три четири метра се губеше в непрогледен мрак.
Той се приближи до едно място, където светлини ги му се стори най-силна, и видя тесен, но дълбок поток. В него проблясваха и угасваха светлини. Беше видял нещо подобно преди в земята на пълзливците — поток с малки вулканични изригвания на дъното, — но светлините не бяха толкова големи и силни като тези. Грегор натопи пръсти в потока и почувства как топлата вода ги обгръща.
— Стотици такива потоци текат в джунглата — чу да казва Рипред зад гърба му. — Не стъпвай в тях, не пий от тях и гледай да не използваш пръстите си за стръв.
Грегор рязко дръпна ръка от водата, малко преди две челюсти с остри и тънки като шипове зъби да щракнат и да се затворят точно там, където току-що бяха пръстите му.