— На единайсет — каза Грегор.
— На единайсет — повтори Хамнет и изражението му се промени. Изглеждаше почти тъжен.
— Съвсем скоро ще стана на дванайсет — заяви Грегор. Каза го така, сякаш беше наистина важно, но имаше ли значение? Единствената разлика беше, че ще трябва да плаща пълната цена за билет в киното. А тази мисъл не подхождаше много на един воин. — Защо?
— Помислих си, че на майка ми не ѝ е трябвало много време да впие нокти в теб — каза Хамнет.
Грегор усети как пак настръхва.
— Виж, не знам как стоят нещата с теб и Соловет, но не съм тук заради майка ти. А заради моята. Ти е болна от чума. — При споменаването на майка му се разстрои. За своя изненада, усети как очите му сe наливат със сълзи. Примигна, за да ги спре, погледна надолу и отново си намести колана. Не искаше Хамнет да забележи. — Така че ако може не се заяждай с мен — каза пресипнало.
Настъпи пауза.
— Няма да се заяждам, ако не измъкваш този меч от колана си — каза Хамнет. — Съгласен ли си?
Грегор кимна и след малко се успокои. Когато вдигна поглед, видя, че Хамнет намества през рамката на рамото на Рипред. Грегор се почувства малко по-добре. Не искаше да се отправя навътре и джунглата в лоши отношения с Хамнет. Достатъчно беше, че имаше три плъха, които се заяждаха с него. А и все едно, нямаше намерение да вади меча си.
Едва след като всички натовариха багажа, Фрил се измъкна от мястото си в лозите и се присъедини към тях в открития кръг. Не беше висока пет метра, както му се стори отначало. Всъщност стигаше до очите на Грегор. Той се сети, че тя сигурно се беше изправила на задните си крака. Но дори на четири крака тя имаше внушителен вид. От носа до опашката беше дълга шест метра и имаше проблясваща синьозелена кожа, която покриваше всеки сантиметър от нея. В „яката” наистина имаше още няколко цвята, но сега, когато беше прибрана, не се виждаше. Фрил имаше и чудесни крака, всеки — с по пет дълги пръста, които можеха да хващат всичко.
— Симпатичен гущер си имаш — каза Грегор на Хазард. Момчето изненадано вдигна поглед към Него.
— Блааааагодаря — обади се Фрил с продължително тихо съскане.
Грегор трябваше да се сети по-рано, че не бива да се отнася към Фрил, сякаш е някакъв домашен любимец. Беше допуснал същата грешка с прилепите при първото си идване. Фрил беше домашен любимец не повече, отколкото Арес. Тя разбираше докато се говори. Нали изплю обратно топката, когато Xамнет я помоли за това?
— Извинявай — каза Грегор. — Не знаех, че можеш…
— Да миссссля? — изсъска Фрил.
Хазард се обърна към Фрил и издаде дълга, чудновата поредица от съскащи звуци. Фрил изсъска нещо неразбираемо в отговор и двамата се засмяха. Досега Грегор не беше срещал в Подземната страна човек, който да говори друг език освен английски.
Фрил наведе глава и Хазард окачи на шията ѝ голяма торба от змийска кожа. Продължиха да си разменят съскащи реплики, докато Хазард наместваше вързопа под надиплената яка на Фрил.
— Какво прави той? — обърна се Рипред към Хамнет с намръщена гримаса. — Може ли да говори с онзи съскач?
— Хазард може да разговаря с всички същества. Най-малкото е готов да опита, ако съществото му даде шанс — каза Хамнет, а в очите му проблесна гордост. — Хайде, покажи му, изцвърчи.
— Какво? — каза Рипред.
— Поздрави го на плъхски — каза Хамнет.
Рипред се вгледа внимателно в момченцето, а после нададе пронизително цвърчене. Почти веднага Хазард изцвърча съвсем като Рипред.
— Какво значи това? „Здравей” ли означава? Пoнякога съм говорил с мишки, но те казват „здравей" ето така… — Хазард издаде още по-високо цвърчене, при което и трите плъха направиха гримаси.
— Е, крайно време е някой от вас да направи малко усилие да общува на друг език, освен на своя — отбеляза Рипред. — За нас останалите е доста досадно да учим човешки, ако искаме да говорим с вас. И ти ли можеш?
— Мога да се оправям на езика на съскачите — каза Хамнет. — Разбирам по някоя и друга дума от езиците на другите същества. Нямам слуха на Хазард.
— Прекалено късно си се учил. Ето тази малката, виждаш ли я — ако почнеш да я учиш сега, към края на пътуването ще говори идеално пълзливски — каза Рипред, като побутна Бутс с връхчето на опашката си. — Дори воинът — не, остави го воина. От месеци се мъчи да схване основите на ехолокацията И не може. Само продължавай да си блъскаш главата с тази ехолокация, ясно ли е, момче? Не бива да претоварваш огромния си мозък едновременно с прекалено много задачи.
Грегор не каза нищо, но реши, че ще изхвърли скаридите в потока, без да даде на Рипред и една хапка. Глупав плъх.