За почивка Хамнет избра малка поляна, оградена от едната страна от обрасли с мъх скали. Наблизо се носеше бълбукане на вода, но през лозите не се виждаше поток. Плъховете оставиха раниците с храна до скалите и се изтегнаха. Грегор си избра внимателно място, свали багажа си и се отпусна на земята срещу тях. Нике се спусна с шумолене на криле от дърветата и остави меховете с вода до него. Хамнет взе един и обиколи групата, като даде на всички да се напият до насита.
Хазард помогна на Хамнет да раздаде хляб, месо и някакъв суров зеленчук, който приличаше на морков. Грегор не беше особено гладен, вероятно заради горещината, но си изяде дажбата. Бутс излапа цялата си храна и част от хляба на Темп, което беше съвсем обичайно. Хлебарката винаги ѝ даваше каквото поиска. После Бутс, Темп и Хазард се заиграха на скалите.
— „С”като „скала” — каза Бутс и скоро се разнесе хорово изпълнение на „Песента за азбуката”.
Лапблъд и Мандж глозгаха кокалите, които си носеха от Арката на Тантал и потръпнаха, щом чуха пеенето.
— Пак започнаха! — възкликна Лапблъд.
— Щеше да е друго, ако не пееха фалшиво, но това в направо мъчение — оплака се Мандж.
— Не е по-лошо, отколкото да ви слушам как глозгате кокалите — отбеляза Грегор.
— Все трябва да има някакъв начин да им затворим устата — каза Лапблъд.
— He се сещам за такъв — отвърна Грегор.
— Е, ще измисля нещо, ако продължават така! — заяви Мандж.
— Вие, плъховете… не обичате малки деца, нали? — каза Грегор. Рипред така и не беше харесал Бутс, и се беше държал много враждебно с малкото плъхче, известно като Гибелния. — Бас държа, че не обичате и собствените си мъничета.
Какво? Какво каза? Нещо много лошо, ако се съди по изгарящите погледи, които му хвърлиха Мандж и Лапблъд. Дали наистина щяха да го нападнат? Днес всички бяха много изнервени и не беше трудно да си го представи.
— Някой тук трябва да си затваря устата! — каза му ядосано Рипред. — Май не си създаваш много приятели с тая твоя уста.
Грегор не откъсваше поглед от Мандж и Ламблъд. Забеляза как мускулите на предните им крака се свиват. Пръстите му инстинктивно напипаха pъкохватката на меча.
— Горноземецо! — предупреди го Хамнет. Грегор си спомни споразумението си с Хамнет и бавно пусна меча. — Така е по-добре. Не забравяйте къде се намирате, всички. И че сме топлокръвни и се нуждаем един от друг.
Всички си спомниха, разправията заглъхна и пак се разнесоха само звуците на джунглата, но никой не се отпусна.
После едно гласче изписка:
— „Ж” като жаба! О, Гре-го! „Ж” като жаба!
Грегор не искаше да изпуска плъховете от поглед, но нещо не беше наред. В джунглата нямаше жаби. За какво говореше тя?
Грегор обърна глава и усети как пак го избива пот върху все още неизсъхналата от дългия преход. Бутс седеше на най-високия камък и пляскаше възторжено с ръце. Темп и Хазард бяха тръгнали след нея, но сега стояха замръзнали на място. Подобно на скъпоценни камъни в ярки цветове, петдесетина малки жаби осейваха скалите. Зелени и черни, оранжеви като залеза, пурпурни като гроздов сок. Отровни жаби стрела. Грегор ги разпозна от зоологическата градина в Сентрал парк. Само че там трябваше да ги гледаш през дебела стъклена стена.
И за това имаше основателна причина. Ако докоснеш някоя, може да умреш.
Глава 15
Сякаш като нагледно доказателство за най-големите страхове на Грегор, един злочест гущер пропълзя по скалите. Не беше голям като Фрил, само трийсетина сантиметра, каквито се срещат в Горната земя. Той стрелна език към една от жабите. В мига, щом се допря до оранжевата ѝ кожа, гущерът замръзна на място. Парализиран от отровата. Мъртъв.
— Не пипай, Бутс! Не пипай! — изкрещя Грегор. О, това беше лошо. Много лошо. Веднъж Грегор ѝ беше купил кутия с пластмасови отровни жаби стрела, които приличаха много на онези около нея. Тя с часове ги редеше по облегалката на дивана. Комплектът жаби беше една от любимите ѝ играчки.
Бутс се разсмя и плесна с ръце. Беше толкова развълнувана, че потропваше с крачета по обраслата с мъх скала.
— „Ж” като жаба! Аз вижда червена, аз вижда жълта, аз вижда синя жаба!
Жабите заподскачаха около нея — не буйно, но беше само въпрос на време, преди някоя да се приземи върху Бутс, Хазард или Темп.