— Хазард, можеш ли да прескочиш? — каза Хамнет с пресеклив глас.
Момчето се засили и прелетя с дълъг скок над торбите с храна. Приземи се, но изгуби равновесие и се удари в Рипред, който дори не забеляза.
— Не можеш да ѝ помогнеш там горе, пълзливецо. Разкарай се, за да можем ние останалите да пробваме — каза Рипред.
Темп се поколеба, сякаш се мъчеше да схване думите на Рипред. Грегор знаеше, че Темп би пожертвал живота си за Бутс, но как можеше да я предпази от тази миниатюрна армия от земноводни?
— Той е прав, Темп, изчезвай оттам — каза Грегор. Изглежда думите на Грегор го убедиха да вземе решение. Темп разпери криле и литна от скалата към пътеката. Сега горе остана само Бутс, която седеше щастливо сред жабите.
— Квак-квак! Квак-квак! Жаба казва „квак-Квак”! — каза тя. — А език прави така! — Езикът на Бутс се стрелна навътре и навън от устата ѝ и тя имитира жаба, която лови мухи. Това ѝ го беше показал Грегор. — Квак-квак!
Една червено-черна петниста жаба скочи във въздуха и се приземи точно до крака ѝ.
— Ооо! — възкликна Бутс. — Червена жаба казва „здрасти”!
— Не я пипай, Бутс! Не пипай! — нареди Грегор. Придвижваше се бавно към нея.
Друга жаба, розова като сьомга, подскочи над обувката ѝ.
— Скок! Скок! — Неспособна да се сдържи, Бутс присви крака под тялото си и зае класическата жабешка поза, с прегънати колене и ръце между краката. — Скок! Скок! И аз жаба! — Тя заподскача нагоpe-надолу. Вибрацията от движението ѝ като че ли разбуди жабите. Те заподскачаха наоколо по-енергично. — Скок! Скок!
— Не, Бутс… без подскачане! — замоли я Грегор.
Сега той беше в подножието на купчината от торби с храна. Жабите се бяха преместили от скалите върху торбите. Две оранжеви жаби и една зелена бяха само на сантиметри от корема му. Бутс беше на трийсетина сантиметра над него, на метър и половина разстояние. Той протегна ръце към нея.
— Хайде скочи към мен. Като в плувния басейн, нали се сещаш? Скочи, а аз ще те хвана. Разбра ли?
— Да-а! — съгласи се Бутс. Тя се изправи и леко приклекна, за да се хвърли в ръцете на Грегор, но в този момент една особено ослепителна сапфирено синя жаба подскочи право към ръката ѝ.
Следващите няколко мига сякаш се случиха на забавен кадър. Сапфиреносинята жаба се насочи плавно към ръката на Бутс, Лапблъд се изви във въздуха, хвана с опашка Бутс и я изстреля като с катапулт над главата на Грегор, после чу гласа на Хамнет, който я улови, а жабата се приземи и подскочи пак право към муцуната на Лапблъд. В същия миг Грегор замахна и мечът му прониза сапфирената кожа на жабата на сантиметри от ухото на Лапблъд.
— Връщайте се! — чу като в полусън рязката команда на Рипред. — Махайте се оттам!
Цялата група се запрепъва назад, докато жабите започнаха да превземат пътеката.
— Не се делете! — нареди Хамнет, но настъпи пълен хаос. Всички се хвърлиха към джунглата, забравяйки за пътеката, докато бягаха от малките, смъртоносни жаби.
Грегор навлезе на двайсетина метра в лозите, когато осъзна, че препуска през растенията като разярен бизон. Огледа се в сумрачната джунгла и не видя никой от другите.
— Хей! — изкрещя.
— Стой където си! — чу да вика Рипред. — Всички да си стоят по местата!
Минаха петнайсет минути, преди групата да се събере отново.
Грегор чу как Бутс и Хамнет си говорят за жабите и разбра, че тя е добре. Стоеше съвсем неподвижен, с протегнат напред меч, а на върха му беше пронизаната жаба. Кръвта му още кипеше във вените. Зрението му беше странно фрагментирано. Пак се случи същото. Онова състояние на ярост. По някакъв начин извади меча си и прободе жабата със смъртоносна точност, без дори да се замисли. Не би могъл да се спре, дори да искаше, защото изобщо не знаеше какво прави. „Силите” му, както ги беше нарекъл Хамнет, не бяха под контрол. И нямаше представа как да ги овладее.
Когато Рипред отметна с муцуна лозите, Грегор още не беше помръднал дори едно мускулче.
— Имам нужда от помощ, Рипред — каза той немощно.
— Изглежда и сам се справяш добре — отбеляза плъхът.
— Не мога да се контролирам — каза Грегор. Като рейджър! — Ръката му се стрелна рязко нагоре и Рипред отскочи, за да не докосне жабата на върха на меча му.
— Ей, по-леко! Внимавай накъде размахваш това нещо! — каза плъхът. — Отърви се от нея. Хайде, забърши меча в онази скала ей-там. — Грегор прокара върха на меча по скалата и жабата падна от него. И го изплакни във водата — добави Рипред и Грегор потопи острието в близкия поток. — Сега го прибери в ножницата, но помни, че докосването му още може да е отровно. Затова не го измъквай, без да мислиш — каза Рипред.