Когато дойде неговият ред да пие, Грегор надигна меха и изгълта толкова вода, колкото можеше да задържи стомахът му. Това облекчи усещането за глад.
Тръгнаха в обичайния ред и навлязоха в джунглата. Пътеката стана забележимо по-тясна и вече не можеше да върви до Темп. Фрил предложи да носи Бутс и Темп заедно с Хазард, и Грегор се съгласи, като прецени, че ще се забавляват един друг.
Малко се притесняваше, че ще подхванат ново маратонско изпълнение на песничката за азбуката, но Хазард измисли друго развлечение. Да се учат да говорят на езика на хлебарките. Хазард беше разменил само няколко поредици щракащи звуци с Темп, когато Бутс го дръпна за ръката.
— И аз! И аз мога говори като гоооляма буболечка също! — настояваше тя.
Тримата се настаниха на гърба на Фрил и прекараха часове в тази игра. Точно както предсказа Рипред, Бутс бързо научи щраканията и какво означават. А Хазард имаше невероятна способност да учи езици. Колкото до Темп, след първоначалната му стеснителност се оказа, че е направо роден за учител. Беше безкрайно търпелив и никога не им се караше. Когато направиха почивка за обяд, тримата вече разговаряха на странна смесица от английски и хлебарски, без изобщо да се смущават.
На обяд водата не уталожи глождещия глад в стомаха му. Не беше ял от един ден, а повечето от това време мина в бърз ход. Докато търсеше из раницата си пумпала, който Дулсет беше пъхнала вътре за Бутс, направи приятно откритие.
— Хей, дъвката за балончета! — каза той и вдигна яркорозовото пакетче към другите.
— Аз иска дъвка! — възкликна Бутс и увисна на ръката му.
— Не, Бутс. Прекалено си малка — каза Грегор. Майка му не им позволяваше да дават дъвка на Бутс, защото можеше да се задави. — Но ето, може да вземеш хартийката. — Внимателно извади дъвката и ѝ даде лъскавата розова обвивка, която тя изтича да покаже на приятелите си.
— Това храна ли е? — попита Мандж.
— Не точно храна. Дъвчеш, но не гълташ — обясни Грегор.
— Тогава какъв смисъл има? — попита Лапблъд.
Какъв смисъл имаше дъвката?
— Не знам… хубава е на вкус. Искаш ли или не? — попита Грегор.
В пакетчето имаше пет отделно опаковани дъвки. Децата току-що бяха яли, а Темп можеше да изкара цял месец без храна. Нике и Фрил успяваха да хванат достатъчно мухи, докато пътуваха, следователно оставаха само Грегор, Хамнет и плъховете.
— Добре, идеално, има по една за всеки — каза Грегор. Подхвърли на плъховете и Хамнет по една дъвка. — Помнете — дъвчете. Не гълтайте.
Махна хартийката от дъвката и я пъхна в устата си. Усещането за захарна сладост беше фантастично. Видя, че останалите го наблюдават.
— Хайде! Пробвайте!
Хамнет бавно отвори своето късче дъвка и го по мириса. Предпазливо го сложи върху езика си и задъвка. По лицето му премина озадачено изражение
— Много е сладка… и не намалява, като я дъвчеш.
— Не, това е дъвка. Можеш да дъвчеш едно и също парче с дни. Вероятно с години! — каза Грегор.
Един по един, без да си правят труда да махнат хартията, плъховете поеха в уста дъвката. Грегор трябваше да прехапе устни, за да не се разсмее, докато те рязко отваряха и затваряха челюсти и се мъчеха да разберат какво е това.
Рипред леко се задави.
— О! Глътнах моята.
— Нищо, няма да ти навреди — каза Грегор.
— Не знам къде отиде моята — обади се Мандж, като прокара език из устата си. — Просто изчезна.
— Той разтвори широко челюсти и Грегор видя, че дъвката е залепнала между два дълги зъба.
Лапблъд се оказа единственият плъх, който се справи с дъвката.
— Не е лошо. Не е толкова хубаво като глозгането, но ти създава работа за зъбите.
— Защо се казва дъвка за балончета? — попита Хамнет, като извади своята от устата си, за да я разгледа.
— Заради ей-това. — Грегор наду едно балонче и го спука шумно. Всички подскочиха.
— Не прави това! И така сме достатъчно нервни! — скара му се Рипред.
— Хей, само отговорих на въпроса — каза Грегор. Вървяха и копнежът му за храна се усилваше.
Макар че захарта от дъвката го беше посъживила за малко, тя освен това раздвижи стомашните му сокове и сега усещаше колко е гладен много по-силно отпреди. Копнееше за студени, леденостудени храни… Ледени близалки, диня, сладолед. И сол… от потенето губеше много сол.
През цялото пътуване не си беше свалял ботушите и чорапите му бяха мокри. За съжаление беше забравил да си вземе резервни дрехи, дори чорапи, и нямаше с какво да ги смени. А не можеше да вземе назаем от Хамнет, тъй като двамата с Хазард не носеха чорапи, а само обувки, направени от кожа на влечуги като останалите им дрехи.