Грегор изпадна в объркване, когато джунглата оживя. Потърси дръжката на меча, но беше много късно. Около тялото и крайниците му се обвиха лиани. От земята изскочиха корени и се стегнаха около ботушите му. Мяташе се насам-натам, за да се освободи, но растенията бяха прекалено силни.
Къде беше реакцията на рейджъра? Огледа тялото си за някакъв признак, че се преобразява в смъртоносен противник, но не се случи нищо. Зрението му не се промени, не усети прилив на адреналин в кръвта си и изпитваше единствено силен страх.
Доколкото виждаше, Мандж все още беше в капана на растението. Лапблъд беше на три-четири метра от него и се мяташе в мрежа от зелени растения.
Една дебела лиана, която се беше увила около корема му, започна да се затяга. Сякаш някаква гигантска анаконда го стискаше до смърт. „Помощ!”, опита се да извика, но звукът беше слаб и немощен.
„Помощ!” Само че кой щеше да се притече на помощ? Рипред и Хамнет ги нямаше. Той, Мандж Лапблъд бяха попаднали в капана на растенията. При всичката смелост на Темп… какво би могла да направи хлебарката, освен да умре заедно с тях?
Грегор усети, че нещо го тегли напред. Растението го дърпаше към една от зиналите жълти усти. Той се замята безпомощно и усети как силите го напускат. Не можеше да диша… Лианата беше много стегната… Вече виждаше вътрешността на плодника — беше на трийсетина сантиметра. По жълтите стени се процеждаше слузеста бистра течност.
Грегор започна да губи съзнание. Черни петънца заплуваха пред очите му. Лианата се стегна още повече около него и той се закашля. Дъвката излетя от устата му и падна в цвета на растението.
Пред очите му заиграха дълги, лепкави розови ивици. Смътно осъзна, че с дъвката ставаше нещо в цветето. Смесваше се с бистрата процеждаща течност… и се превръщаше в розова каша. Лианата около корема му се поразхлаби и той си пое дъх няколко пъти.
Лапблъд все още щракаше немощно със зъби, по път да попадне в друг цвят.
— Плюй! — изграчи Грегор. — Изплюй си дъвката в него!
Лапблъд леко поклати глава. Дали разбирани какво му казва?
— Изплюй в него дъвката за балончета, Лапблъд — изкрещя Грегор.
Плъховете вероятно не можеха да плюят като хората, но тя успя да изхвърли дъвката от устата си. Тъй като муцуната ѝ беше надвесена над цвета, дъвката се приземи в средата. Там също се появиха слузести розови мехурчета.
Лошото беше, че растенията не ги освободиха. Цветовете с дъвката обезумяха — изливаха още бистра течност по стените си, преглъщаха, движеха се нагоре-надолу, сякаш дъвчеха и изпускаха бледорозова пяна. Временно изкарани от строя. Но към тях се обръщаха още цветове с разтворена гладна уста.
— Помощ! — провикна се Грегор и този път гласът му се разнесе надалече. Лапблъд също надаваше високи пронизителни писъци. Със сигурност някой щеше да дойде!
Грегор видя над главата му да се мярка нещо с ивици като на зебра и цветовете се обърнаха нагоре. Нике, все още натоварена с меховете с водата, се стрелкаше бързо из лозите и замахваше с нокти към растенията. Известно време имаше успех, но накрая към нея се протегнаха прекалено много пипала. Той видя как едно обвива крака ѝ като в ласо и разбраха, че всичко е свършено.
Лианите започнаха да се затягат отново; цветовете се отдръпнаха назад. Грегор беше на път да изостави всяка надежда, когато чу някой да казва: „А сега какво направи?”. С крайчеца на окото си видя как няколко лиани падат безжизнено на земята.
— Рипред! — прошепна той и се усмихна.
Във въздуха полетяха разкъсани растения, когато Рипред изпълни една от атаките си с въртене. Грегор неволно си спомни за онези уреди от телевизионните реклами, които режеха зеленчуци на cитни парченца само като натиснеш едно копче.
Лианите около него се разхлабиха; корените се отдръпнаха. Грегор падна на земята и остана да лежи там, като се мъчеше да си поеме дъх, докато върху него се сипеше дъжд от зеленина. Един от гигантските жълти цветове падна в краката му и изпусни бистра течност върху ботушите му. Той загледа, леко омаян, как течността разяжда кожата и се мъчи да проникне през подсилените стоманени бомбета.
Някой го дръпна рязко нагоре и го метна на рамо като чувал с картофи. Хамнет. Главата на Грегор подскачаше и лицето му се удряше в ризата от змийска кожа, докато Хамнет тичаше. Стигнаха в лагера след минута. Грегор усети как някой събу на ботушите и чорапите му. Как излива обилно вода върху пръстите на краката му.
— Хазард! Дръж меха с водата! — нареди Хамнет.