— Марет я сложи. Каза, че няма да е лесно да се намери чиста вода — каза Грегор.
— Марет ли? — попита Хамнет. — Нима е успял да остане жив през всичките тези години?
— Да, но остана без един крак. По време на пътуването, когато отивахме да намерим Гибелния — каза Грегор. Сети се, че Марет и Хамнет са приблизително на една възраст. — Приятели ли бяхте?
— Да — каза Хамнет. Завъртя бутилката с вода в ръцете си, но не каза нищо повече.
Грегор се канеше да попита Хамнет защо е напуснал Регалия, където имаше семейство, където имаше приятели, за да заживее далече на това опасно, самотно място. Какво беше казал, когато Викус го попита какво може да прави тук, което не би могъл да прави в Регалия? „Не причинявам вреда. Не причинявам повече вреда”. В онзи момент Грегор не обърна особено внимание на тези думи. Но те бяха достатъчни, за да накарат Викус да се върне при прилепа си без повече обсъждане. Каква вреда беше причинил Хамнет? Трудно му беше да си представи.
Хамнет се изправи и сложи водата при комплекти за първа помощ.
— Знам, че всички са изтощени, но според мен трябва да продължим напред, ако искаме навреме да стигнем до вода. Ще издържиш ли? — попита той Грегор.
— Ще издържи — изсъска Рипред. — Също и Лапблъд. И по-добре да не чувам никакви оплаквания от вас двамата.
Хамнет намаза окото на Лапблъд с лекарство. За крака на Нике направи шина от каменни плочки и бинт. Но когато се опита да ѝ даде една доза обезболяващо лекарство от голяма зелена бутилка, тя отказа.
— Не искам да си размътвам главата. Не и тук.
Хамнет се помъчи да я убеди, но тя не отстъпи.
— Добре. Може да ни потрябва бистрият ти ум Но ще се качиш върху Фрил — нареди той на прилепа.
— Мога да летя — каза Нике.
— Можеш да летиш, но не можеш да кацаш. Растителността е прекалено гъста и не е лесно да стигнеш до земята. Качи се върху Фрил, Нике. И се опитай да поспиш — каза Хамнет.
Грегор помогна на Хамнет да настани Нике по гръб върху Фрил. Наложи се да я вържат с бинтове, за да не падне.
— Съжалявам за всичко товá — каза ѝ Грегор.
— Но защо? — попита бодро прилепът. — Сега ще мога да си подремна чудесно, докато вие останалите вървите пеш. Би трябвало да ти благодаря.
Кой знае защо — може би защото тя беше такъв прекрасен прилеп — Грегор се почувства още по-виновен за това, че е пострадала.
Хазард се покатери пред нея на врата на Фрил, сви се в гънките на яката и заспа. Когато Грегор сложи Бутс по корем върху гърба на Темп, тя дори не се размърда. Надяваше се, че ще спи много дълго. Без храна и с толкова малко скъпоценна вода не знаеше как ще се справи с нея.
Киселината беше съсипала ботушите му. Грегор погледна босите си крака и превързаните си пръсти и се чудеше как ще ходи. В това време Хамнет събу обувките си от змийска кожа.
— Ето, Грегор. Обуй ги — каза той.
— А ти с какво ще ходиш? — попита Грегор.
— За мен няма да е проблем. Прекарах много години без обувки, преди случайно да ми хрумне идеята да използвам змийска кожа. Но сега трябва да ги вземеш, защото превръзките ти няма да издържат — каза Хамнет.
— Благодаря, Хамнет. — Грегор предпазливо ги обу върху превръзките. Приличаха на нещо като къси чорапи. Тънки и прилепнали. Но с тях се почувства по-защитен.
Лапблъд още лежеше, където я беше оставил Рипред, сякаш беше изгубила способността да се движи. Изпитанието с растенията беше физически изтощително, но Грегор знаеше, че не това ѝ тежи.
— Хей, Лапблъд, добре ли си? — попита той. Тя обаче не беше. Мандж току-що беше загинал. Всичките ѝ мъничета може би също бяха мъртви. Как можеше да е добре? — Защото трябва да продължим да се движим. Трябва да намерим вода.
Лапблъд се изправи на крака и застана в редицата зад Фрил без нито дума. Грегор си спомни как беше изпаднал в шок, след като реши, че змиите са убили Бутс и как Лукса не беше в състояние да говори, след като Хенри я предаде и плати с живота си затова. Той остави Лапблъд на мира.
Пътеката свърши. Постепенно се беше стеснявала и накрая изчезна напълно. Мъчеха се да не стъпват върху растенията. Отначало на Грегор му беше малко по-лесно, защото беше с прилепналите обувки на Хамнет, а не с ботушите си. После болката в пръстите му започна да се обажда. Появи се леко изтръпване, последвано от сърбеж, а после изпита чувството, че пръстите на краката му изгарят Знаеше, че ако спомене за раните си, ще предизвика единствено нов залп обиди от Рипред, затова стисна зъби и продължи напред.