— Подушвам чиста вода…
Сигурно беше успял да стане и беше последвал Рипред и Лапблъд в джунглата, пристъпвайки на изгарящите парчета месо, в което се бяха превърнали краката му. Чуваше водата… Не тихото, изнервящо бълбукане на потоците в джунглата, което ги измъчваше от дни… а бурно плискащо се течение. Плъховете вече тичаха, а Грегор накуцва ще след тях. Видя водата, която бликаше от една скала и падаше в езерце, песъчлив бряг, вода… но после…
Рипред нададе тревожен вик.
— Назад! Назад!
Грегор видя как Рипред и Лапблъд ритат и се препъват, сякаш земята се топи под тях. Той продължи да върви напред като робот, макар да чуваше гласа на Рипред, който се мъчеше да го спре, да го накара да се върне назад. Краката му бяха твърде натежали, за да ги повдигне, и той осъзна, че е затънал до глезените в нещо. Погледна надолу и видя как потъва до колене, преди приливът на адреналин да събуди отново ума му.
— Подвижни пясъци! — извика той и отчаяно се опита да се измъкне на заден ход от пясъка. Беше невъзможно. Беше затънал прекалено дълбоко.
— Не мърдайте! — нареди Рипред. — Така ще потънете по-бързо!
— Плавайте! — изкрещя Грегор. — Опитайте се да плавате! — Спомни си, че подвижните пясъци бяха като водата. Ако легнеше по гръб, можеше да плава, докато дойде помощ. Но беше твърде късно. Затъна до кръста и не можеше да се измъкне.
— Хамнет! — извика Рипред. — Хамнет, ела тук!
Рипред се справяше добре. Той успя да разпери и четирите си крака и се крепеше нестабилно на повърхността. Но Лапблъд изпадна в паника. Размахваше лапи и бързо потъваше в подвижните пясъци.
Грегор се протегна и сграбчи една лиана. Повдигна се на двайсетина сантиметра, но лианата се прекърши и под тежестта си отново потъна до кръста.
— Нике! — изпищя той. — Нике!
В лозите от дясната му страна се разнесе шумолене. Помощта беше пристигнала! Но черните блестящи очи, които се показаха през зеленината, бяха непознати. Отначало си помисли, че са плъхове. Не, муцуните бяха по-дребни, с по-фини кости. Мишки. Трябваше да са мишки.
— Помощ! — изкрещя Грегор. — Помогнете ни! — Мишките не помръднаха.
Някой падна някъде отвисоко сред лозите, като се въртеше и премяташе, и се приземи елегантно точно между две мишки. И Грегор разпозна новодошлата. Дрехите ѝ бяха на парцали, бледата ѝ кожа — обезобразена от драскотини и порязвания. Дълъг, неправилен белег се спускаше от лявото слепоочие до върха на брадичката. Но тя още носеше тънкия златен обръч около главата си. А виолетовите очи… той би ги разпознал навсякъде.
— Лукса! — Въпреки отчаяното си състояние по чувства как го обзема радост. Тя беше жива! Той се усмихна и усети, че от напуканите му устни бликна кръв. — Лукса! — Протегна ръка към нея, за да го измъкне.
Но Лукса не му подаде ръка. Не легна на брега и не протегна ръка. Дори не му хвърли някой клон.
Вместо това тя скръсти ръце и гледаше как той потъва до шията.
ЧАСТ З
ОГЛЕДАЛОТО
Глава 19
— Лукса! Какво правиш? — ахна Грегор.
— А какво правиш ти, Горноземецо? Тук в джунглата, в компанията на плъхове? — попита тя хладно.
За какво говореше тя? Какво ставаше?
— Имаме нужда от плъховете! — каза объркано Грегор. — Ти не разбираш!
— Разбирам, че пощади живота на Гибелния. Разбирам, че той процъфтява под грижите на Рипред. Какво повече трябва да разбирам? — попита Лукса.
Значи това беше! Грегор нямаше представа как се е озовала тук, нито защо е останала. Но тя знаеше достатъчно за онова, което ставаше извън джунглата, щом беше научила за Гибелния.
— Нериса каза, че съм постъпил правилно! — възкликна Грегор. Това беше всичко, което успя да изрече, защото подвижните пясъци вече стигаха до устата му.
— Избухна чума, самодоволно разглезено хлапе такова. Търсим лекарство! Сега ни измъкни оттук! — изръмжа Рипред.
— Чума? — повтори Лукса. Намръщи се, но не направи опит да им помогне. — Не съм чула за никаква чума.
— Сериозно? Е, при всички тия посетители, които имате тук, не мога да повярвам, че никой не е споменал — каза Рипред. — Цялата Подземна страна говори само за това!
— Джудит! — чу Грегор гласа на Хамнет. — Помогни им!
Хамнет спря с буксуване, преди да стигне до подвижните пясъци, но вниманието му беше приковано върху Лукса. В отговор тя го погледна шокирано. Докато се гледаха в профил, Грегор видя, че приликата беше невероятна.