— Не съм Джудит — каза Лукса, объркана.
— Не, не си — каза Хамнет, като се съвзе и откъсна една лиана от близкото дърво. — Сестра ми никога нямаше да стои безучастно отстрани и да гледа как умират онези, които са рискували толкова много за нея!
Грегор успя да се хване за лианата малко преди да потъне носът му. Вкопчи се в нея с малкото сила, която му беше останала, и Хамнет бавно го издърпа от подвижните пясъци. Той легна на земята, покрит с мокър пясък, омаломощен и замаян, и наблюдава ще останалата част от спасяването.
Хамнет наведе друга лиана, все още крепяща се на корените си, към Рипред и плъхът успя бавно, сантиметър по сантиметър, да се измъкне на безопасно място.
Лапблъд имаше вид, сякаш с нея е свършено Виждаха се само няколко сантиметра от муцуната й и едната лапа, която все още помръдваше над повърхността. Хамнет й хвърли лиана, но тя не я виждаше, защото очите ѝ бяха скрити в пясъка.
— Лапблъд! — изкрещя Хамнет.
— Лапблъд! — провикна се Рипред. — Хвани лианата!
Нямаше полза. Тя потъваше.
Лапата се скри, а потрепващото връхче на носа ѝ почти изчезна, когато Нике се спусна с пикиране отгоре. Тя заби ноктите на здравия си крак в подвижните пясъци и се вкопчи в нещо. После бясно размаха криле. Бавно, много бавно, успя да повдигне главата на Лапблъд и да я измъкне от пясъка, като я държеше отзад за врата.
— Не мога да я вдигна! — задъха се прилепът. — Трябва да ми помогнете!
Хамнет хвърли отново лианата, но очите на Лапблъд бяха слепени и покрити с пясък.
— Лапблъд!
— Съвземи се, Лапблъд! — заповяда Рипред. — Трябва да се хванеш за лианата, за да можем да те изтеглим!
Лапблъд отвори уста.
— Не… оставете ме… Оставете ме… — едва прошепна тя.
— Да те оставя? След като спасих жалката ти кожа от онези растения? Тая няма да я бъде! Сега направи каквото ти казвам! — изрева Рипред.
Но Лапблъд само поклати леко глава.
— Не… вече не…
Грегор осъзна, че ѝ се беше струпало прекалено много. Месеците на гладуване, смъртта на мъничетата ѝ, мъчителното пътуване, смъртта на Мандж.
И Лапблъд беше решила, че не иска да живее повече.
— Не! — извика Грегор. — Не се предавай! Лапблъд! — Тя не реагира. Думите му не означаваха нищо. Но после той си спомни други думи, които можеха да променят нещата. Думи, които изобщо не бяха предназначени за неговите уши. — Ами Сиксклоу? И Флайфър? Какво ще стане с тях?
При звука на тези имена Лапблъд отвори очи и се огледа трескаво наоколо.
— Моите мъничета! — възкликна тя.
— Точно така! Твоите мъничета имат нужда от теб! — каза Рипред. — Сега ела на себе си и се хвани за лианата!
Лапблъд замахна с лапа и заби нокти в лианати. Рипред и Хамнет задърпаха от брега и с помощта на Нике най-после я измъкнаха от подвижните пясъци. Тя легна до Грегор. По козината ѝ беше полепнал дебел слой мокър пясък.
— Е, значи това е племенницата ми? — попита Хамнет, когато Рипред се обърна гневно към Лукса
— Знаеш, че е тя. Одрала е кожата на близначката ти — каза Рипред.
— Хамнет — каза Лукса. — Ти си Хамнет. Мислехме те за мъртъв.
— И ние те мислехме за мъртва, Лукса. И навярно по-добре да беше така, щом можеш толкова безсърдечно да гледаш смъртта на другарите си — кааа Хамнет.
— О, предчувствам, че ни предстои още една прекрасна семейна среща — обади се Рипред. — Но ще трябва да почака. Заведете ни до водата, Ваше величество, или се кълна, че ще разкъсам на парченца вас и приятелчетата ви гризльовци още тук, на място.
Грегор усети, че го повдигат и после го понасят. Фрил. Сигурно този път той беше на гърба ѝ. След няколко минути отново дочу шум от вода. Рипред го побутваше с муцуна в ребрата.
— Хайде, воине. Ставай. Иди да пиеш — каза Рипред.
Грегор се смъкна от Фрил на ръце и колене и запълзя към звука от течаща вода. От една скала извираше с бълбукане поток и се стичаше в кристално чисто езерце. Той потопи цялото си лице във водата и жадно засмука големи глътки, усещайки как се вливат в тялото му. Повдигна глава само за миг да си поеме дъх и отново потопи лице във водата… в живота…
Когато най-после утоли жаждата си, той се огледа наоколо. Намираха се върху голяма скала, която се простираше до езерцето. Лукса и мишките не се виждаха никъде. Рипред, Нике, Хазард, Фрил и Темп до един се бяха наредили заедно с него покрай езерцето и пиеха. Хамнет беше напълнил последния им мех и изливаше струйки вода ту в устата на Бутс, ту в устата на Лапблъд.