Лукса не му обърна внимание. Не обръщаше внимание на никого, освен на Бутс. Защо беше толкова ядосана? Защото Грегор не е убил Гибелния? Да, но той ѝ беше казал, че според Нериса е постъпил правилно. Защото го завари в компанията на два плъха? Е, нямаше друг начин да намери лекарство за чумата. Защото Хамнет ѝ се скара? Да, едва ли ѝ беше приятно. Освен това, тя сигурно живееше тук с мишките в полумрак вече от месеци. Когато някой най-после беше дошъл, то беше не за да я спаси, а случайно. Може би се сърдеше на всичко и всички.
А къде беше нейният прилеп Аврора? Вероятно беше мъртва, иначе защо Лукса щеше да броди из джунглата, вместо да отлети вкъщи? На Грегор му домъчня за Лукса, докато не си спомни, че тя беше готова да го гледа как се задушава до смърт в подвижните пясъци. „Не ѝ дължа нищо”, помисли си той. Но не беше напълно убеден в това. В миналото имаше моменти, когато му беше спасявала живота, и още по-важно, беше спасявала Бутс. И въпреки това, нямаше намерение да я моли да говори с него, ако тя очакваше това.
След като Бутс се нахрани, той я изкъпа. През повечето време я държеше в ръце и се разхождаше из езерцето. Тя беше прекалено слаба, за да си играе. Но забеляза, че водата ѝ харесва. След като вече беше чиста, той постла одеяло и тя се унесе в сън. После изпра дрехите ѝ и ги простря да съхнат до неговите на скалата. Накрая се изтегна до нея и потъна в забвение.
Не беше сигурен колко дълго е спал, преди да го събуди гласът на Рипред, който се караше на Лапблъд. Тя не беше помръднала, откакто пристигнаха при езерото. Беше позволила на Хамнет да налее вода в устата ѝ, но понякога водата само се стичаше по муцуната ѝ. Не беше докоснала храната си. И не направи опит да се изкъпе — козината ѝ още беше спечена от пясък. Краткото усилие, което положи, за да се спаси от подвижните пясъци, свърши. Скръбта и болката отново я бяха погълнали.
— Ставай, Лапблъд! Трябва да махнеш този пясък от козината си, преди да е много късно! — заповяда Рипред. Тя дори не реагира на гласа му. Той пробва няколко различни метода на убеждение, но без резултат. Накрая изсумтя в пристъп на гневно раздразнение: — Чудесно! Щом не искаш да станеш сама, аз ще те хвърля във водата!
С тези думи той сграбчи Лапблъд за кожата на врата и я завлече в езерцето. Тя започна да гледа замаяно наоколо, сякаш не беше напълно сигурна какво става, докато той я измъкна пак навън. — Сега си почисти козината! Водата не може да стигне до кожата ти! Трябва да свалиш с нокти останалия пясък, за да не протрие кожата ти! — каза Рипред. Но Лапблъд изглежда нямаше никакво желание да почисти козината си. Остана да лежи по корем, безразлична към света. Рипред започна да я заплашва и почти беше разтворил челюсти да я захапе по хълбока, когато Грегор се намеси.
— Престани! — каза Грегор.
Рипред го погледна изненадано.
— Моля?
— Престани. Остави я на мира. Лошо ѝ е, не виждаш ли? — каза Грегор.
— Ето какво ще ти кажа. По-късно, когато всички сме в пълна безопасност, специално ще се постарая да проявявам по-голямо съчувствие. В момента обаче, не мога да допусна тя да излезе от строя — каза Рипред. — Имам нужда от нея. Тя умее да се бие, а има вероятност да се натъкнем в Лозето на поне още няколко неща, които искат да ни изядат. А с какво подкрепление разполагам? Шепа мъници, един куц прилеп, двама пацифисти и рейджър, който блокира. А и всичките до един сте в лоша форма. О, Лапблъд ще си почисти козината, дори да се наложи да я скубя косъм по косъм, за да я убедя! — Той отвори уста, за да изтръгне един кичур от козината ѝ. Грегор грабна една слива, която Темп беше запазил за Бутс и я метна право между очите на Рипред.
Плъхът го погледна слисано. Едва ли го беше заболяло — ударът не беше силен. Но толкова рядко се случваше някой да предизвиква Рипред, че това искрено го изненада.
— Това пък какво беше?
— Аз ще се погрижа за козината ѝ — каза Грегор.
— Какво? — учуди се още повече Рипред.
— Аз сам ще я среша и почистя — каза Грегор. Извади четката, която Дулсет беше сложила в раницата за Бутс и отиде при Лапблъд.
— Ти? Ти ще я срешеш? — попита Рипред и се разсмя.
— Защо не? — каза Грегор. Беше ресал кучета преди. Едва ли беше по-различно.
— Това трябва да се види — заяви Рипред и се облегна удобно назад да гледа представлението.
От Лапблъд още капеше вода. Дори не се беше изтръскала, след като излезе от езерото. При плуването повечето пясък беше паднал, но една част се беше набила в козината ѝ. Грегор не беше съвсем сигурен откъде да започне. Първо, тя беше много по-едри от всяко куче, което беше ресал някога. Плюс това беше мокра. И все пак трябваше да опита.