Грегор взе чистата си риза, която беше почти суха и попи едно място на гърба ѝ, така че поне да не е мокро. После взе четката и започна да разреши много внимателно козината. Рипред беше прав. На места беше сплъстена и зрънцата пясък вече започваха да протриват кожата ѝ и да образуват разранени места. Отне му доста време да почисти един участък, голям колкото дланта му.
„Човече, това ще продължи цяла вечност!” помисли си той. Но не спря, защото Рипред гледаше. А и много други. Когато се събудиха, спътниците му изглеждаха хипнотизирани от гледката как той разресва с четка козината на Лапблъд. Десетки лъскави черни миши очи надничаха от лозите. И макар че не виждаше Лукса, беше сигурен, че тя също го наблюдава някъде от джунглата. Изпълнена с неодобрение, несъмнено.
Когато козината изсъхна, работата стана по-лесна. Ръцете го наболяваха, но усещането за меката козина под пръстите му беше прекрасно. Кой да знае, че плъховете имали такава мека козина? В цялото действие имаше нещо успокояващо.
След като свърши с гърба на Лапблъд, Грегор мина от другата страна и за пръв път застана с лице към нея. Тя като че ли се сепна от появата му. Беше объркана.
— Сега ще ти среша козината на корема. Трябва да легнеш на една страна — каза Грегор.
Сякаш в транс, Лапблъд се обърна на хълбок. Но задържа очите си приковани върху Грегор. Той се зачуди дали в някакъв момент няма да се опомни и да му отхапе главата. Тя не го стори. Беше прекалено замаяна. Прекалено слаба. Прекалено тъжна. И малко луда, иначе защо изобщо би задала на Грегор такъв въпрос?
— Мислиш ли, че са още живи? — прошепна Лапблъд. — Флайфър и Сиксклоу?
Точно това беше попитала Мандж.
— Разбира се. Така мисля — каза Грегор. Помъчи се да си спомни какво ѝ беше казал Мандж. — Досега вече ще са получили жълтия прах. И… — Как беше името на другия женски плъх? — И Минсмийт ще ги храни. — Не каза съвсем правилно, но сигурно беше достатъчно близо.
— Да, тя ще ги нахрани — каза Лапблъд. — Моите мъничета.
— Сега е добре да се опиташ да поспиш, Лапблъд — каза Грегор. — Хайде.
Тя примигна към него няколко пъти, а после, за негово учудване, заспа.
Грегор се замисли за майка си. Тя сигурно вече беше много зле. Също и Хауард. Нивийв каза, че прилепите не се разболяват толкова бързо, така че може би Андромеда все още беше добре. Но Арес? Колкото и да му беше тежко, Арес сигурно беше мъртъв. За няколко мига Грегор беше зашеметен от болка и се помъчи да я отблъсне. Не можеше да си позволи да ѝ се поддаде сега. Също като Лапблъд, имаше да спасява други.
Изчетка козината ѝ, докато всеки сантиметър стана гладък като кадифе. Странно беше… как той и Лапблъд бяха като двете страни на една монета Майка, бореща се да спаси децата си. Дете, което се бореше да спаси майка си. Въпреки различията им, през онази първа нощ, когато лежаха будни заедно в тъмнината и се питаха какво ли става с онези, които обичат, той усети, че между тях има особена връзка. В момента Лапблъд вече не беше в състояние да понася онова, което ѝ се налагаше да понася. Той познаваше това усещане и не можеше да гледа как Рипред я тормози. Именно затова се беше намесил. Би искал да го обясни на всички, които го наблюдаваха. Но не му идваха нужните думи.
Така че вместо това, без да си прави труд да почисти четката, той си среса косата.
Глава 20
Храната, водата и здравият сън през нощта предизвикаха чудодейна промяна в Бутс. Хамнет и Ри пред бяха ходили за храна и бяха донесли десетки риби, много сливи и големи купчини от гъби.
Хамнет стъкна малък огън върху камъните, като използва за подпалки сухи лозови клонки.
— Сигурен ли си, че трябва да палиш огън? — по пита Грегор и се огледа нервно към джунглата.
— Не се тревожи, Грегор, растенията в тази част на джунглата са безобидни — каза Хамнет. Изпече няколко риби и ги поля със сливов сок. Грегор си каза, че никога не е ял нищо по-вкусно. Всички закусиха обилно, освен Лапблъд, която още спеше непробудно.
— Нека се наспи — каза Хамнет. — Когато се събуди, ще има храна.
Бутс молеше да отиде да плува и Грегор я заведе до езерцето. Тя се качваше на гърба му, скачаше от брега в ръцете му и се упражняваше да прави мехурчета. Когато водата ѝ омръзна, тя се нахрани пак, а после накара Темп и Хазард да играят на топка.
Хамнет повика Грегор, за да прегледа краката му.
— Заздравяват, но трябва да внимаваш и да ги пазиш от инфекция — каза той. Намаза пръстите със синьото лекарство, превърза ги отново и го накара да обуе пак обувките от змийска кожа. После прегледа крака на Нике. — Боли ли те?